Еволюцията, точно както лошите навици, е нещо, което все ни се струва, че се случва само на другите. И наистина, в учебниците по антропология и биология историята на човешкия генетичен прогрес обикновено завършва с възцаряването на Homo sapiens sapiens на неговия заслужен трон. За промени в генома на други животински и растителни видове обаче четем всеки ден, пише Обекти.бг.

Илюзията, че сме достигнали върха в своето развитие, все пак си остава точно това – илюзия. Според древните закони с промените в околната среда се променят и адаптират и нейните обитатели – включително и ние. А може би трябва да кажем – особено ние! Защото редакциите, които сами нанесохме в собствения си хабитат през последните няколко века, нямат прецедент в историята на планетата. До каква степен обаче следваме темпото, което сами наложихме? И... към по-добро ли се променяме?

Част от отговорите се опитва да даде теорията. И нейните предсказания са почти драстични –

човекът продължава да еволюира в различни подвидове.

Еволюционният теоретик Оливър Къри от Лондонската икономическа школа буквално стряска с прогнозата си – според него в бъдещето човешкият род ще се раздели на две „раси”. След  100 000 години, смята той, ще се разцепим на две ясно обусловени групи – генетически превъзходни гиганти и глупави, покорни джуджета.

Още след хилядолетие човекът ще достигне своя връх благодарение на техническия прогрес. Средният ни ръст ще се извиси до 2 метра, а продължителността на живота ни ще стигне 120 години. Расите ще се смесят и нашите наследници ще имат еднакъв кафеникав цвят на кожата. Мъжете ще станат по-мъжествени, жените – по-красиви, с нежна, чиста кожа, големи очи, лъскава коса и пищен бюст.

До 10 000 години обаче расата от манекени ще плати скъпо за зависимостта си от технологиите, предсказва Къри. Тъй като всеки ще разполага с джаджи, способни да се грижат за всичките му нужди и проблеми, хората ще загубят ключовите способности за оцеляване, на които ни е научила природата – способността за лично общуване (ние и днес не излизаме от Фейсбук), инстинкта за самосъхранение, чувствата, които вярваме, че ни определят като хора – любовта, състраданието, доверието и уважението.

И това е интересно: Билки, с които може да заменим лекарства - четете тази и още полезни новини на zdrave.to

Задава се племе от егоисти,

които нито ще могат да изпитват нещо добро към ближните си, нито да живеят и работят в хармония с тях, предупреждава ученият.

Не са добри прогнозите и за здравето – зависимостта от медикаменти ще отслаби имунната ни система, а тялото ни ще изгуби силата си, защото няма да му се налага да се справя с трудности. На вид ще изглеждаме по-млади, но усилията на медицината да удължава живота ни вероятно ще запазят генетичните мутации, виновни за болести като рака, които в естествената среда биха били „отеволюирани” за поколения.

Къри смята, че тогава ще станем и много по-капризни в избора си на партньор. Компромиси, казва той, няма да се правят. Ще се оформи класово общество на красивите и умните срещу грозните и тъпите. Тъй като един от основните механизми на макроеволюцията – развиването на нови видове – е изолацията, обикновено географската, разликата в достъпа до технологии и културни постижения ще облагодетелства част от хората за сметка на другите, които ще останат в периферията на човешкия хабитат. Именно това ще раздели човечеството на два клона – „грацилни и грубовати”, според неговия израз, подобно на елфите и орките от сагата „Властелинът на пръстените”.

След 100 000 години технологично напредналите красавци вероятно ще доминират

над тролчетата в едно тиранично общество, предполага ученият. Ако, разбира се, не сме се самоунищожили дотогава.

Мрачна прогноза. Тя лесно би могла да прозвучи като спекулация, ако не се коренеше в генетични мутации и социални практики, които пускат филизите си още сега – днес, в началото на 21. век. Невъзможно е да пренебрегнем социалното разделение – достъпът до информация и модерно медицинско обслужване, както и разликите в образователните системи и управлението и днес имат огромно отражение върху здравето, раждаемостта, развитието и продължителността на живота на хората - в Буркина Фасо например в сравнение с тези в САЩ. В този смисъл социумът казва тежката си дума и за гените.

Антропологът от университета „Корнел” Мередит Смол обяснява как културата и технологиите могат да променят еволюцията: „Вземете например едрата шарка. Преди време милиони измираха от тази болест и гените им не се предаваха на поколенията, защото повечето си отиваха, преди да достигнат полова зрялост.

Генетичният басейн в онези години се чистеше от гените на тези хора.

Днес обаче медицината ликвидира едрата шарка и хората, които тя би убила, сега са живи, имат деца и им предават пасивните гени, в които е записана болестта. Освен това в развитите страни раждаемостта по правило пада и най-много деца се появяват в Южна Америка, Африка и Азия. Хората от тези континенти са основните участници в генетичния басейн днес. След няколко поколения повечето гени в човешкия вид ще са техни.”

Ето че още в ден днешен ние се делим на две – облагодетелстваните с техните малко деца, по-добро здраве и по-лоши гени и бедното човечество с по-краткия живот и по-силното генетично присъствие. Едновременно с това обаче се смесваме расово заради миграцията и намаляващия брой партньори сред петото поколение „развити” граждани. Но разхубавяваме ли се? Виж, тук едно интересно проучване на 14 000 американки дава един малко изненадващ отговор. Оказва се - манекенката съвсем не е жената на бъдещето. В рамките на така нареченото Фрамингамско проучване на сърцето, започнало през далечната 1948 г., се изследват здравето и генетичните предпоставки на дами от град Фрамингам в щата Масачузетс, родени между 1892 и 1956 г. Изследователите проследили височината, теглото, кръвното налягане и холестерола на участничките, както и броя на децата им.

Изводът направо срива посланията на днешната индустрия за красота – оказало се, че

пълничката, нисичка жена с висок холестерол и кръвно налягане е еволюционният шампион на века.

Тя има много по-голямо участие във възпроизводството, отколкото грациозната топола с перфектни здравни показатели, която като правило има много по-малко деца. Точно пухкавата матрона ръководи микроеволюцията на съвременния човек – промените на гените в рамките на вида. И по отношение на външния вид поне я води надолу – според генетични проучвания само след десет поколения – тоест през 2409 г., средният ръст на жените ще бъде с 2 сантиметра по-малък, теглото – с 1 килограм повече, първото дете ще идва пет месеца по-рано, а менопаузата – 10 месеца по-късно, отколкото при днешната жена. Разбира се, при условие, че навиците и жизнената ни среда се запазят такива, каквито са сега.

Въпреки спекулациите, че културният напредък е спрял необходимостта от еволюция при човека, тя все пак напредва – бавно, почти незабележимо, с деликатни стъпки – както е било от време оно. Всеки от нас носи нови мутации, повечето от които нямат отражение върху тялото ни, тъй като засягат нефункциониращи части от генома или са маскирани от работещи гени на останалите хромозоми. Тези мутации се развиват вследствие на реакции към болести, промени в околната среда, лични преживявания и колебания в начина на хранене.

Дали някои от тях ще се запазят и в следващите поколения

и ще залегнат в основата на физиологични промени, които ще имат отражение върху живота ни, младата наука генетика още не може да каже – това ще знаят нашите внуци и правнуци. Те може би ще са красиви и високи, а може би  – дребните, тъпи орки, предсказани от Оливър Къри. Това пък зависи от нас. Тъй като щом сами градим средата си на живот, сами градим и промените, които телата ни ще направят в себе си, за да се наместят по-комфортно в нея.

А дали накрая на състезанието ще останат най-добрите? „Не най-силните от вида оцеляват, нито най-интелигентните. Оцеляват онези, които са най-приспособими към промените.” Това го е казал Чарлз Дарвин. Е, той е бил от високите. И интелигентните. Имал е достъп до цялото знание и комфорт, които е предлагала Британската империя. Имал е и десет деца. Можел е да си позволи да говори така. Какво ли обаче ще кажат гените на дребната, пълничка, многодетна българка, китайка, латиноамериканка? Науката слуша...