България се подготвя да въведе еврото от 1 януари като 21-вия член на еврозоната, но процесът протича в условия на дълбоко вътрешнополитическо разделение и опасения, че дезинформационни кампании, свързвани с Русия, засилват недоверието към новата валута.
Това коментира британският вестник „Гардиън“, цитиран от bTV.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и еврокомисарят Валдис Домбровскис подчертават, че еврото ще донесе повече инвестиции, работни места и икономическа стабилност в контекста на войната в Украйна и растящото геополитическо напрежение.
Напрежението се пренася и в парламента, където представители на крайнодясната и проруска партия „Възраждане“ се противопоставят остро на присъединяването към еврозоната.
Анализатори посочват, че спорът за еврото е отражение на по-широка политическа криза, белязана от години на нестабилност, поредица от избори и скандали с корупция, които са подкопали доверието в институциите.
Основните страхове сред хората са свързани с евентуално поскъпване на живота, особено сред възрастните и жителите на по-бедни региони, въпреки уверенията на ЕС, че няма доказателства за предстоящ скок на инфлацията.
Загуба на национална идентичност
Част от обществото възприема отказа от лева и като загуба на национална идентичност. В същото време противниците на еврото, включително икономисти, близки до „Възраждане“, предупреждават за сценарий, подобен на гръцката криза.
Разследвания, цитирани от „Гардиън“, сочат, че мрежи от руски и прокремълски акаунти в социалните мрежи активно разпространяват подвеждаща информация срещу еврото.
По думите на Домбровскис това е част от по-широка хибридна война на Москва срещу Европа.
Въпреки протестите и опасенията, немалка част от българите гледат на промяната с умерен оптимизъм и очакват дългосрочни ползи за икономиката и бъдещето на страната.
Според експерти преходът ще бъде технически плавен, а реалният ефект от членството в еврозоната ще зависи най-вече от вътрешните реформи и управлението.
