Анита Мейзер сподели най-голямата си тайна: Криех от всички коя съм и от къде идвам, но е време да го призная!
Тя никога не се е казвала Айше, но е носила кръст, който я е карал да се срамува от себе си
"Каза ми, че се е запознал с хора от Панама, на който трябвало да докаже, че е силен.
Искам повече да говорим за отношенията ни, защото повечето хора си мислят, че ние не сме били в добри отношения, а те бяха перфектни. Това е любовта на живота ми. Живеех в рая и имах чувството, че ни прокълнаха.
Спомням си, че когато тръгна за Америка, сестра му си отдъхна. Той си признава, че е правил много глупости и е бил постоянен абонат на полицията. Майка му и сестра му се радваха, че прави нещо ново с живота си. Около ч месец обикаляхме Америка и Доминикана и му купих билет за България, защото нямаше пари. Той нямаше търпение да се върне в Америка при мен. Като дойде, отидохме на Хаваите и се оженихме. Беше най-прекрасната ми връзка. Той искаше да му намеря работа, но трябваше да чака година и половина за зелена карта и през това време не можеше да работи и започна да тренира. Ние никога не сме имали скандали, а само се „дракахме”. За пръв път от 4 месеца се усмихвам. Карате ме да си спомням толкова хубави неща.
Ние знаехме нон стоп къде е другия. Постоянно сме си говорили и сме се гледали по телефоните, дори любов сме правили по телефона, не ме е срам да го кажа.
След това си намери работа – караше лимузина. Парите не бяха много, но бяха достатъчно. Той пращаше всеки месец на сестра си. Единственото, което аз видях от неговите пари беше екскурзия до Коста Рика през 2014 година, когато имах голяма нужда от подкрепа.
Той искаше да прави нещо в Панама. Бизнес е силно казано. Винаги е обичал да живее на ръба, да има тръпка и опасност.. и до къде се докарахме? Аз не мога да живея без майка му и сестра му да ми дадат прошка. Всяка вечер го сънувам. Коя съм аз вече? Никоя. Останах без самоличност. Всички ме мразят. Аз какво съм виновна, че мъжа ми пожела нещо, което той трябва да е знаел, че не трябва да прави. Срамувам се дори да я разказвам тая простотия. Това не е нормална смърт, това е нещо отвратително. Срам ме е от мен, от приятелите му, от моите приятели, дори от това, че съм майка. Защо не отклоних поне за другия ден. Може би на дневна светлина щях да реагирам по друг начин. Толкова много се паникьосах. Стоиш там и гледаш как мъжа ти умира пред очите ти за секунди. Толкова много съжалявам, че го послушах. А той е всяка вечер в съня ми да ме управлява. Поне да възкръсне. Той беше казал, че няма да умре, щял да възкръсне. Нека възкръсне сега. Какви глупости говоря. Той твърдеше, че Христос се е вселил в него и няма да позволи да умре.
Искам прошка. Няма как да не ме мразят, защото аз съм най-черната в момента. Те виждаха една жена в мен, която е оправна и обезпечена. Дадоха ми го без да имат претенции, че не съм мома. Направиха си сметки, че ще живее при мен в Америка и ще се грижа за него.
Аз криех от всички коя съм и от къде идвам. Срамувах се и мразех турските обичаи. Аз съм от смесен брак, но никога не съм се казвала Айше".
Последвайте ни
0 Коментара: