Ивайло Зартов: Тонко Фотев използва стари милиционерски похвати срещу мен, всички прокурори и съдии в Бургас са негови

Съдът потвърди, че е блудствал с една от дъщерите ми

София, България 07 Апр. 2013, 12:59 10598 прочита 0 коментара

Ивайло Зартов е бизнесмен и политик. Роден е през 1966 г. в София. 10 години е живял със семейството си в Бургас. Изяви се като лидер на Движение за социален хуманизъм и оглави десетки благотворителни инициативи в полза на жителите на морския град и региона. От първия си брак има син, а от руската си съпруга Мария Качарова – 5 дъщери, които е припознал като свои. Беше осъден на 12 години затвор за присвояване на около 3,5 млн. лв. от (криптираните) сметки на фирмата “Инглиш вилидж” ООД, която се ангажира със строежа на ваканционно селище в бургаското село Димчево, но проектът бе замразен. Придоби и международна слава, след като заради неговия сигнал до Следствения комитет на Руската федерация бившият му съдружник в “Инглиш вилидж” - депутатът от партия “Справедлива Русия” в руската Дума Генадий Гудков се раздели с поста си и го разследваха за пране на пари.

На 24 март т.г. Ивайло Зартов си отряза кутрето на лявата ръка в знак на протест срещу правораздавателната система у нас. До крайното решение се стига, след като и състав на ВКС го призна за виновен и му даде 9-годишна присъда. <hr /> - Ивайло, до последно се надявах, че това, за което намекваше в блога си, в страницата си във Фейсбук и в други публикации над половин година, няма да се осъществи. Но явно нито беше чут, нито разбран, нито опитите за реалистично медийно представяне на твоя казус стигнаха до т.нар. широка публика. И се стигна до този кървав клип. За съжаление... - Самият замисъл за този вид протест възникна още през лятото на 2011 г. Още тогава, когато бях под домашен арест в село Димчево, се бях обърнал към българските телевизии с молба да дойдат да отразят точно същия протест, макар че делото беше минало само на първа инстанция в Окръжен съд – Бургас. Но от това, което видях – тоталното отнемане на правото на защита на първа инстанция в Бургас, разбрах, че така ще бъде и на всички останали. По същия начин се получи и на втора инстанция в Бургас – на Апелативен съд. Последната сламка на удавника беше ВКС... През лятото на 2011 г. обаче - дали от човещина, дали от неудобство, никой не се съгласи да заснеме този протест, камо ли да го отрази. Очаквах ВКС с някаква много малка надеждица, но решението не ме изненада по същество – тоест, че няма нужда от ревизия, че всичко е доказано, всичко е перфектно, че съм престъпник, лош... Шокиращо в решението на ВКС е очевидната омраза, която ВКС е вложил в самото решение. Странно е да се проявяват лични чувства към осъдения, в случая – към мен. Но аз си го обяснявам с едно желание да се подмаже, да се направи един реверанс към поръчителите – ето, не само че го осъдихме този човек, но и го заклеймихме! В името на народа го осъдихме. Друг е въпросът кой е народът – Генадий Гудков и Тонко Фотев, това е народът. В тяхно име ме осъдиха - Генадий Гудков вече не е депутат в руската Дума, от лятото на м.г. срещу него тече разследване за доказване на произход на средства, вложени в кипърска офшорка... - Гудков го изгониха от Думата, изгониха го и от партията. За мен обаче акцентът не е върху това кой е Гудков, кой е Фотев, кой е Зартов... Това измества фокуса от основното – документите от моето дело да се прочетат от некорумпирани магистрати, за да видят, че изпълнителите и палачите дори не са си направили труда да събират доказателства за вината ми! - ... за да се внесе в съда един наистина издържан обвинителен акт. - ... те това не са го направили. Това е важното. Приказките дали съм мошеник, дали съм психопат – всъщност това е защитната реакция на цялата система. В случая – защитната реакция на Фотев и Гудков – опит за дискредитиране, компрометиране, опит за омаловажаване на главното... Това са стари трикове, това са типично милиционерски трикове, а нашата “бандитостанска” система се крепи на такива трикове. Свидетели сме как наскоро хората излязоха спонтанно със справедливите си искания да се смени системата, да бъдат наказани виновниците за геноцида през последните 23 години и какво се получи? След 20 дни ги разбиха, размаза се всичко, насъскаха ги един срещу друг, започна тотално оплюване на потенциалните им водачи... Каквито ще да са тези хора, по един или друг начин всички те бяха омаскарени. Нито един не остана чист! По този начин системата се самосъхранява. - ... и се самовъзпроизвежда! - ... точно така! И на 12 май, на изборите, същите ще се възпроизведат отново и нищо няма да се промени в тази държава. Така че протестът ми е личен, не тая надежда за някакъв успех, просто искам да бъда чут. Защото никой не ме чуваше. От 2 години пиша статии всеки ден и въпреки това – нищо, нищо! Нито една институция не се е сетила да попита: абе, чакай да видим тук какво става! Оставиха да се изпълни докрай поръчката. - Една от твоите дъщери подаде жалба за блудство срещу Тонко Фотев. След това обаче той заведе дело за клевета и набеждаване срещу нея. Как приключи цялата история? - Слава Богу, че тя подаде жалба в София, а не в Бургас. Слава богу, че обяви, че е подала жалба в София, а не в Бургас. Защото тогава делото за клевета, което той заведе срещу нея, нямаше да се води в София, а в Бургас. Това също беше една от причините да имам една надежда в правосъдието, поне в София. Защото по това дело нея я оправдаха на две инстанции в София и делото приключи изцяло в нейна полза, но не само я оправдаха, а я оправдаха, защото доказаха в хода на съдебните процесуални действия, че той действително е извършил блудствени действия, действително я е заплашвал, че ще ни изсели от Бургас, че ще ни съсипе семейството... И това решение е окончателно и не подлежи на обжалване. Но въпреки че е записано, че той е блудник, това не е в нейното дело срещу него. Нейното дело срещу Фотев стигна дотам, че на първи етап попадна в ръцете на прокурорка от Районна прокуратура в Бургас, пак човек на Фотев, разбира се, и тя отказа да образува досъдебно производство. След като се обжалва няколко пъти това, стигна до Окръжна прокуратура – Ямбол, и се оказа, че прокурорският състав е неподкупен и се разпоредиха да се образува досъдебно производство. Това мина и през ВКП и, забележете, отново се върна цялата тази преписка в ръцете на същата тази прокурорка с указание тя да образува досъдебното производство. Тя го образува, нямаше как, но буквално след няколко дни разбеснелият се Фотев издава заповед на местните прокурори и съдии да ме арестуват и ме арестуват, при това с лъжа, че съм нарушил мярката за парична гаранция. Защото, като ми пратили две призовки в Бургас, не съм бил там, а в София. А когато си под парична гаранция, можеш да бъдеш където си искаш. Още повече че когато следователите ме призоваха по телефона, знаеха, че не съм в Бургас. Казаха: “Елате при нас в 10 часа”, това беше на 24 юни 2010 г., аз казах: “О’кей”, тъкмо щях да си свърша работата в четвъртък и петък в София и ще се прибера в Бургас. И те, още на другия ден, знаейки, че съм в София, пращат призовкарка и ако съдиите в София бяха честни, нямаше да разрешат да ме арестуват, но в България вече не е тайна за никого, че няма случайно разпределение на делата. Каза го дори новият главен прокурор на България. И винаги, когато се налагаха действия, свързани с мен, всичко попадаше в палачите, в слугите на Фотев. - Ивайло, как се запозна с Гудков? Не е ли комплицирано и рисковано да се прави такъв мащабен бизнес у нас, и то в съдружие с представител на руската висша политика? - През 2004 г. ни запозна в Москва с него един бивш руски дипломат, който е бил в генералното консулство на Русия във Варна. Той вече отдавна не е на работа там. Не съм го търсил директно аз самият. - Защо не изпратиш писмо за твоя случай до новия руски посланик, който предстои да дойде у нас на мястото на Юрий Исаков? - Ще кажа защо не виждам смисъл да пиша. Когато стана проблемът с Фотев и една от дъщерите ми за блудството, тя сама написа до руския посланик, понеже тя е руски гражданин. Дъщеря е на съпругата ми, която е руски гражданин. Потърси от тогавашния руски посланик Потапов съдействие и помощ, но не получи дори формален отговор на писмото си.  И цялото ми семейство разбра, че това е безсмислено   По някакъв начин – неведом за мен, Фотев успява да държи дори руските посланици у нас. - И какъв е този загадъчен похват? - Той не е загадъчен, той е въпрос на логика. За да можеш да командваш на толкова високо равнище, това означава, че трябва да имаш опънат чадър над теб от много високо място. Най-високото място в България, въпреки че се наричаме парламентарна република, е правителството. - Твоите близки не се ли опитаха да те разубедят, да те спрат? - Не. - Никой от тях не е знаел?! - Да, и още не знаят /интервюто с Ивайло Зартов е направено няколко часа, след като той си отряза пръста – б.ред./, защото децата не са се обадили даже. Никой нищо не знаеше. Нямаше защо да им казвам. - Как се справи, все пак ти си сам, под домашен арест, човек може да умре от кръвозагуба, от болеви шок...? Не се ли замисли за това? - Не, защото преди да направя протеста си, влязох в Интернет и прочетох какво трябва да се прави при подобни случаи – да се затисне с марля и след това вече си направих сам превръзката. - Много ли болеше? - Не. - Не използва ли нещо анестизиращо? - Нищо не използвах специално, за да бъда абсолютно спокоен и в кондиция – нито лекарства, нито каквото и да било. Само чай съм пил през деня и вода. - Но това е много страшно! - Страшно е ... за този, който го е изпитал на гърба си. За тези, които никога не им се е случвало, е непонятно и те са склонни дори да повярват на тази система – че този осъденият наистина е виновен, че той е мошеник, че е откраднал тези пари... - Не разбират ли, че никой не е застрахован? Нали системата действа срещу всеки – на различни равнища, безспорно. - Явно - не. Няма как да разберат. На мен толкова хора са ми разказвали през последните две години, че имат несправедливи казуси, старал съм се да помагам на такива хора, да осветлявам нещата, но по себе си съдя, че наистина не мога да вникна в техния личен казус и със сто процента да кажа – този човек е невинен, този човек е добър, този човек е свестен... Така че аз не очаквам някой да каже за мен, че съм невинен, че съм свестен и добър. А не го и искам. - Да, искаш да стане ясно правното нарушение, потъпкването според теб на закона... - Искам да се види по същество как самият процес протече при явна, тотална поръчка. Не да се измества фокусът. - Дойде ли при теб представител на протестиращите групи, припознаха ли те като човек, не казвам, естествено, който “нагнетява напрежението” в една или друга посока в България, но като важна част от този бунт срещу системата, както я наричаш ти, от справедливия гняв срещу корумпираните политици и алчните монополи? - Да, през последните година и половина – две, наистина са ме търсили, но аз им отказах и ще продължа да им отказвам каквото и да става. По много проста причина – че не е това пътят да преминаваш от един отбор в друг. Аз вече съм минал по този път. Бил съм в една партия, в друга... нищо, че и двете бяха социалдемократически. В България няма партии. Това е истината. Има просто разделение на шайка разбойници, които са окрали държавата, и на данъкоплатци. Хора, които просто са като дойни крави. С техните данъци шайката разбойници продължава да се храни. - Оказва се, че те са “обществени олигарси” – захранват се, паразитирайки върху държавните пари чрез свои хора на входа и изхода! Не е ли време да си станат чисто частни олигарси? - В България има 7 млн. жители – тоест, ние сме една малка държава. Пазарът е малък, производителността е малка – не защото е ниска, това е друга тема, а защото обемите са малки. Оттук следва, че този, който иска да стане олигарх в една или друга сфера, задължително трябва да се залепи като пипало на октопод за някаква държавна хранилка. И обикновено те се залепят от двете страни – на входа и изхода, за да може всичко да минава през тях. Преминали са през приватизации-кражби, през източване на предприятия, през фалити на предприятия, през продажбата им на парче – взети за един лев, а след това правят милиони чрез заменките, които уж щяха да бъдат върнати, а не ги върнаха – даваш чукари в Монтанско и взимаш първа линия плаж... Това са само големите неща, които се знаят. Но има и други големи неща, за които не се знае толкова много и не се пише толкова често – че всяка една държавна поръчка при всяко българско правителство се дава само на техни си фирми. Парите излизат от общия джоб на данъкоплатците и влизат в частния джоб на тези местни феодали. На всичкото отгоре се дават пари и на наши хора за консултации... - И не се допускат изобщо “странични хора” до сделките?! Това е контрапродуктивно! - Как ще допуснат?! Ситуацията е същата като един овчар да има стадо, всеки ден да го дои, без да го храни. И докато не умре последната овца, ще се дои. Или докато не избяга зад граница. 2 млн. души са избягали. И с това застаряване – ние съвсем скоро ще се превърнем в история. - Не може да се дели само на едно – това предизвиква гнева не само на т.нар. народ, както се наричаше доскоро, но и на хората с потенциал за по-мащабни сделки и начинания. А олигарсите от Източна Европа влагат капиталите в паразитни бизнеси. - В обществата, където хората живеят по-щастливо, по-богато и могат да си гледат семействата и да си отглеждат децата, без да се замислят за утрешния ден как ще ги изхранят, как ще си платят сметките, има граждански натиск. Защото хората са се научили, че когато има някаква неправда или несправедливост, няма чужда неправда и несправедливост. Просто стават, излизат и оказват граждански натиск, и то такъв, че докато не възтържествуват принципите, не се отказват. - Одобряваш ли самозапалванията, или си против тази форма на протест?    Всеки човек има право да се разпорежда със себе си и своя живот, както намери за добре   стига твоята форма на протест да не навреди на други хора. За мен това е, особено след като видях, че няколко човека вече се самозапалиха, видях, че е покъртително, ужасно е... Но никой не обръща внимание на това! - Да чакаме да ги коментира Далай Лама ли?! Самозапалванията са нещо обичайно в последните години в Тибет. Но ние все пак сме в Европа – географски, а икономически и политически – в ЕС. - В Чехия се самозапали само един-единствен човек – Ян Палах, и целият свят го помни... - ... човек, който не е умирал от глад при това... - ... не, протестът му беше чисто политически. Не битов, не заради бедност, не заради корупция, не заради такива, наши си, български проблеми. Четох, че всеки ден у нас се самоубиват хора. Статистиката за София гласи, че за първите два месеца от тази година над 120 човека са се самоубили и 150 са направили опит. Явно у нас нещо е по-различно от другите народи. На нас не ни стига един човек да се самоубие, един човек да се самозапали... - Държавните органи са знаели за кървавата форма на протест, която си избрал, и въпреки това не са се намесили...? - Аз не престъпвам никакъв закон с този мой протест. Идваха хора от районното управление тук, те са обикновени хора, които също си гледат децата, които също не могат да си платят сметките за ток, защото получават заплати от 600-700 лв. Дойдоха в събота /Зартов си отряза пръста в неделя – б.ред./, когато ние тук пеехме песни със семейството ми, звънят ми по телефона всеки ден, те си ме проверяват хората, но аз не нарушавам никакви закони. Не съм им длъжен да им казвам. Седя си с багажа за затвора, стремя се да не давам никакви козове на поръчителите, на палачите. Предполагам, че всеки момент ще дойдат да ме откарат в затвора. - През 2010 г. ти си правил гладна стачка и не си я прекратил доброволно, а се е наложило да те хранят насила, със сонда? - Да, през 2010 г. направих стачка в Бургаския затвор, която продължи 20 дни. Още от първия ден писах писмо до главния прокурор – тогава Борис Велчев, и на 5 страници описах какво се случва. Вместо той да предприеме някакви мерки по най-бързия начин, той ме остави да умра буквално. Предупредиха ме, че няма да ме оставят да умра. Накрая, когато вече не можех да пия и вода, получавах спазми, отслабнах с 40 кг, и аз все си мислех, че ще има някакво действие, че ще има някакъв отговор, накрая ме качиха в една кола на затвора и ме пратиха в болницата на затвора в София. Там ме сложиха на системи и ме спасиха. След 2 месеца получавам официално писмо в три реда, но не от главния прокурор, а от самите палачи в Бургас. Какво се е случило? Моята жалба е била изпратена при същите тези хора, срещу които протестирам. Естествено, че получих отговор, че всичко е в реда на нещата и онова, което пише Зартов в жалбата си, е само негово субективно виждане. - Сега къде очакваш да те отведат – в Бургаския или в Софийския затвор? - Предполагам, би трябвало – в Софийския. Аз живея тук, имам софийска регистрация. Но ако ме отведат в Бургас, не очаквам да оживея. Затова още от първия ден ще обявя гладна стачка. Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА