Наши гастарбайтери: Във Финландия ставаш милионер и от бирени кутийки

Митарствата на братята започват още в навечерието на демокрацията. Радослав и Стефан преминават през бежанските лагери в Източен Берлин, Карлсруе и Манхайм в Германия. Работят известно време в университетския град Хайделберг, но са принудени да се приберат в Пловдив. След 10 ноември 1989 г. вече няма как да поискат политически статут и оставането в Германия е почти невъзможно. Стефан се задържа за по-дълго време в родния град, но скоро след завръщането си Радослав потегля към Финландия. Оттогава са минали 19 г., в които успява да се интегрира в обществото им. През 2006 г. и Стефан пристига при брат си. Уж за малко, но се хваща на работа и остава там до днес. <br /> <br /> Иванови живеят във втория по големина град - Тампере, познат у нас от футболния фолклор. Преди няколко години местният тим отстрани столичния гранд Левски в европейските клубни турнири и до днес по стадионите в песните на агитките звучи името на иначе непретенциозния отбор. Тампере е население от над 200 000 жители и е нещо като културно средище на Финландия. В 80-те квартала има 10 официални и няколко самодейни театъра, множество библиотеки и три пътуващи в автобуси книгохранилища, галерии. Градът има огромен спортен комплекс с над 20 зали - 11 игрища за тенис, за хокей на зала, фитнес, детски кортове, възстановителен център. Там работят двама българи - Христо и Иван са треньори по тенис, разказват Радослав и Стефан. Братята признават, че адаптацията им е коствала много усилия, но днес вече могат да се похвалят, че на тях не гледат като емигранти. <br /> <br /> Финландия е страна, в която можеш да станеш милионер дори от връщането на амбалаж - например метални кутийки от бира. В нашия град живее такъв човек, за когото се носят легенди колко е богат, разказват пловдивчаните. <br /> <br /> И двамата са сменили различни работи. В момента работят във фирма, свързана със строителство. Получават парите, за които работи и средностатистическият финландец. <br /> <br /> <img width="520" vspace="2" hspace="2" height="924" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201505/1(3).jpg" /><br /> <br /> Беше ми трудно, докато свикна със страната. Финландците са доста затворени хора. За сметка на това страната им е изключителна - спокойно и организирано е, регламентирано. Разполага със страхотна инфраструктура. Страна, в която спокойно можеш да си гледаш децата. Родителите почти не се интересуват и не се притесняват, когато децата им са навън, разказва Радослав. Днес той и брат му живеят добре - имат достатъчно средства за хубава храна, купуват си дрехи и си позволят нормалните удоволствия - два-три пъти да отидат на ресторант, на дискотека, да си правят екскурзии, да ходят на почивки. <br /> <br /> На фона на прекрасните условия, на грижата на държавата дори към онези поданици, които не искат да са част от социалния живот, страната има печалната слава на място с множество самоубийства. И Радослав, и Стефан са единодушни, че това се дължи на краткия ден. През цялата зима - няколко месеца навън е светло едва по 3-4 часа. <br /> <br /> Много странно усещане е - излизаш в осем за работа и е тъмно, прибираш се в 15.30 и пак е тъмно. Недостигът на светлина те изтощава, можеш да спиш 12 часа и пак се чувстваш изморен. Любопитното е, че българите и румънците съумяваме да избягаме по-добре от този стрес. Общуваме си, търсим се и може би това са бушоните, които ни спасяват от срив. Финландците са доста самотни хора и тази самота ги прави крайни - злоупотребяват с алкохол, изпадат в депресии. Неслучайно с един преглед при лекар в случай на депресия получават до седмица болничен, разказват двамата. <br /> <br /> Те са категорични, че в североизточната държава пиенето е нещо като национален спорт. В петък и събота финландците се отдават на чашката. Това е най-евтиното им хоби за уикенда. Пътуват до естонската столица Талин, която е само на два часа път, и се напиват до безпаметност. <br /> <br /> Често се случва млади хора да загиват след употреба на алкохол. Заспиват навън и замръзват. Финландците пият по различен начин от нас. Ние подложим с един аперитив и минаваме на вино или бира. Или пък пием само ракия. Докато там -може би защото алкохолът е много скъп, мешат - например бира с уиски едновременно. <br /> <br /> <img width="520" vspace="2" hspace="2" height="693" border="2" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201505/2(6).jpg" /><br /> <br /> Спомням си как отидохме на купон с една приятелка. Всеки от нас носеше по една бутилка. Домакинът ги взе и каза, че ще се погрижи. След малко приятелката ми ме заведе до една огромна тенджера, за да си сипем пиене. Вътре беше изсипано всичко донесено - от водка до натурален сок. Няма да казвам как се чувствах на другия ден, спомня си Радослав. <br /> <br /> Двамата братя не крият, че независимо от спокойния живот там, любовта към родния Пловдив винаги ги кара да се завръщат у дома, обикновено през лятото. Докато са във Финландия обаче, не пропускат новинарските емисии, а Стефан и мачовете на любимия Локомотив Пловдив. Обичат да си правят мусака, боб, баница. Пазаруват от турски търговци, но се замислят да отворят български магазин и ресторант, защото все повече нашенци избират спокойния Тампере за свой втори дом.<br /> <strong><br /> Без водка &quot;Финландия&quot; </strong><br /> <br /> Разпространението на алкохол и на хазартните игри са изцяло държавен монопол, казват двамата братя. Никой не те ограничава да стартираш собствен хазартен бизнес, но трябва да платиш 80 процента данък върху оборота. Същото е и с алкохола. Питам ги мога ли да внасям български ракии. Никой не ми отказва, но условието е да платя 50 процента данък върху цената на тяхната стока. Взимат например цената на италианска грапа, която струва 20 евро, и ми начисляват въпросните 50 процента върху тази сума. Излиза, че ракията ми би струвала 40 евро. Парадоксът е, че масово пътуват до Естония и купуват собствената си водка Финландия два или три пъти по-евтино. Това е точно заради тези акцизи. <br /> <strong><br /> &quot;Плевна&quot; - място за българи</strong><br /> <br /> На всеки трети март се събираме в един ресторант, който се казва &bdquo;Плевна&rdquo;. <br /> <br /> Кръчмата е кръстена на Плевен, защото в освобождаването на града са се включили и финландски войници, над от сто от тях са загинали. Тези финландски воини дори стигат до Пловдив и София. <br /> <br /> Този ресторант е изключително стар, намира се в един от най-старите райони. Бил е част от цял комплекс - фабрика-град. Там са живеели работниците, там са се хранели, имало е магазини, собствена полиция, лекари. Фабриката е създадена преди 150 години. Имала е над 1000 стана за тъкане. Сега е останало само заведението, разказва Стефан. Именно там българската общност се събира -говорят си, празнуват големите празници, слушат българска музика. <br /> <strong><br /> Клуб за ръченица</strong><br /> <br /> Идеята да създадем клуб за български народни танци се роди преди доста години. Реализирахме я през 2009 г. с Любомира Георгиева. Тя се е занимавала професионално с танци, разказва Стефан. Той е щастлив, че освен десетината българи, заниманията се посещават и от финландци, руснаци, арменци, има дори и една бразилка. Групата, която потропва в неравноделния ритъм се състои от 30 човека. <br /> <br /> Ще се изненадате колко добре танцуват. В началото трудно свикнаха и бяха доста смешни, но сега се справят страхотно. Така се запалихме, че си поръчахме 11 носии. Шопски. Пробвахме ги и наистина беше незабравимо, допълва Стефан. <br /> <br /> <strong>Пари за всеки</strong><br /> <br /> Ако останеш без работа и местните власти не ти отпуснат средства, се появяват различни неправителствени организации. Във Финландия имат силни профсъюзи. Членовете им си внасят таксите и в случай на безработица синдикатите им плащат 70 процента от заплатата, която са получавали последно, в продължение на 500 дни, разказва Радослав.<br /> <br /> <br />