ЗА ВСЕКИ НОРМАЛЕН БЪЛГАРИН, ЦИГАНИТЕ, КОИТО ОБРУГАВАТ СВЕТЦИТЕ НИ, СА ЖИВОТНИ. НЕ И ЗА КРАСИМИР КЪНЕВ И НЕГОВИЯТ „БЪЛГАРСКИ“ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ. ТЕ БРАНЯТ ВАНДАЛИТЕ – И ТАКА СЪЩО ПОРУГАВАТ БЪЛГАРСКОТО. ЗАЩО?

Какво ще си кажете за някакво човекоподобно, което е поставило портрета на Княз Борис Първи - Покръстителя пред члена си и прави срамни движения? 
А какво ще си кажете за друго човекоподобно, което прави фелацио с портрета на Цар Симеон Велики?
Или за трето човекоподобно, което предизвикателно държи с главата надолу портрета на Левски - Апостола на Свободата?
***
Ясно какво. 
Но има и неколцина „родолюбци“, които смятат, че тези диваци не са животни, не са получовеци, не са боклуци - и трябва да бъдат защитени.
Снимката с циганите от Добрич, тези безподобно арогантни осквернители, несъмнено е едно от най-големите предизвикателства на Прехода.
Тя не е нещо случайно – тя е директен юмрук в лицето ви.
Такива сте вие – мухльовци скапани, нищо повече! – ви казва тя.

***
Лесно се забелязва, че снимката е с предварително и много внимателно промислена композиция, всяко нещо е на мястото си, дирижирано от някакъв подъл и изобретателен мръсник.
Единият от получовеците обругава сексуално Вярата, другият се плези на Историята, а третият директно ни сочи, че не сме дорасли за никаква свобода – затова и държи Апостолът на Свободата с главата надолу и всеки момент ще го запрати в пода.
Историческите личности не са взети произволно – те са подбрани внимателно, идеята е да се удари фундамента на Българското.

***
Това е фрагмент от дописката ми „Циганското нахалство“ /декември 2012 година/. 
Припомням го, защото тия дни прокуратурата възобнови проверка за констатациите в този текст.
И го прави по настояване на „родолюбците“ от Хелзинкския комитет.

***
Когато амнистираме или набързо забравяме истории като тази с вандалите от Добрич, ние просто отиваме една стъпка по-напред в забравата на самите себе си. Нищо друго.