Дали си представяме динамичността и съдбовността, които ще характеризират предстоящите 15-ина седмици в хода на нашия днешен свят? В Астана, столицата на Казахстан, "тройката" Русия, Иран и Турция, но най-вече волята и дипломатическото умение на Москва, събраха около една маса сирийския режим и неговите опоненти. Последните не само си говориха очи в очи, но постигнаха и съгласие да продължат на 8 февруари преговорите вече в Женева. Това пише Владимир Костов в свой анализ, цитиран от Епицентър.бг
На световния икономически форум в Давос Китай най-отговорно заяви, че ако САЩ, по една или друга причина, се оттеглят от лидерската роля в глобализацията, то той е готов да я поеме.
 

В края на седмицата президентът на САЩ Доналд Тръмп ще проведе първата си среща на високо равнище с лидера на една друга страна.
 
Логично, и заедно с това много символично, този лидер е премиерът на Великобритания Тереза Мей, обявила само преди няколко дни програмата си за реализиране на Брекзит-а, т.е. излизането от ЕС.

И това е само началото на тези 15-ина седмици, които са белязани в календара отсега до към средата на май.
 
В тях сигурно ще намерят място срещи на Доналд Тръмп с други лидери. В една или друга форма "ще бъде поставена на масата" бъдещата съдба на редица международни споразумения, или многостранни организации. Включително такива като НАТО, ЕС, или ООН.
 
Ще се проведат президентски избори във Франция, а може би и в други страни. Но в края на краищата, едно множество от политически събития и особено двустранни прояви, не е нещо толкова необичайно за нашето време.
 
Има обаче една особеност, която вече бележи и сигурно ще се засилва, при всяка последваща проява или събитие. И тази особеност е, която се очаква да превърне тези предстоящи седмици, в нещо съвсем ново по характер и по влияние върху съвременната геополитика. Имам предвид увереността, че при всички тези прояви, било то при съгласие, било то при сблъсък, държавите ще защитават по-открито и по-категорично от когато и да било, всяка своя национален интерес и своята национална амбиция.
 
И на тази основа ще се формират и нови сътрудничества и съюзи, но и нови противопоставяния и конфликти. Далеч не всичко ще се реши или свърши, както се казва, през този, в края на краищата, непродължителен период от време. Но направеното, или поне заявеното през тези седмици, ще тежи много при по-нататъшния ход на събитията.

Случайността, или съдбата, пожелаха точно в този период да имаме служебно правителство и политическите сили да са в битка за резултата от насрочените вече парламентарни избори. И най-добри лични качества на току-що избрания президент и на вече назначения от него премиер на служебното правителство, не могат в очите на външния свят да променят реалната обстановка:
 
България е пред избори със всичките условности и несигурности, които носи по определение подобен период. Всеки евентуален партньор на страната ни, ще има това на ума си и то ще влияе на отношението му към нас сега и на готовността му за проекти в бъдещето. Най-малкото по баналното: Ами, да видим първо изборите...

Това че основните политически опоненти се готвят с хъс и с яка амбиция да водят предизборната борба не е за упрек. Обратното би ни обезпокоило и разтревожило. Но въпросът, който е пред обществото ни, е дали в тази борба те ще забележат и ще оценят значението на това, което ще характеризира света в тези именно седмици, които са пред нас: извеждането на челно място, по най-ярък и категоричен начин, на националния интерес и амбиция.
 
Дали ще си дадат сметка за въобразимите, а и невъобразими, щети, които нашата страна и общество неминуемо ще понесат, ако не покажем, че сме в крак с останалите и не изоставаме в този фантастичен сблъсък на национални идентичности и ценности. 

Нека никой не си позволява да заблуждава себе си и другите с разсъждения от типа: Сега е важно да спечелим изборите! Сетне ще се обединим и ще се покажем като нация... и т.н., и т.н.

Сетне, т.е. някъде от май нататък, когато, ако е живот и здраве, ще имаме правителство и подкрепящо го парламентарно мнозинство, ще бъде късно. И щетите ще трябва да бъдат платени скъпо и прескъпо. Това, което може ефикасно да защити интереса ни като нация и общество, е да съумеем в хода на изборната кампания да покажем, че още сега сме сплотени в името на определени национални амбиция и идеал. Тогава може би и евентуалните ни партньори ще ни погледнат с по-други очи. И ще имат по-друга нагласа и за размяна на мнения и за проекти за контакти и дори съюзи.

Отговорността за подобно мислене и политически стъпки е най-първо на президента и на премиера на служебното правителство. Но нека не ги товарим с неосъществими очаквания. Успех в това дело, което е израз на съдбовния интерес на българската нация и общество, може да бъде постигнат само ако президент, премиер и всички отговорни политически лидери си подадат искрено ръце и действат заедно. 

Друг път просто няма.