През изминалата година Русия и Беларус така и не успяха да се договорят относно погасяването на белоруския дълг за руския газ, който вече надхвърля 400 милиона долара. Спорът се пренесе в новата 2017 година. С цел да окаже натиск върху западната си съседка и да си събере парите, Русия обяви, че ще съкрати доставките на нефт в Беларус. Проблемът възникна, когато в началото на 2016 г. Беларус поиска намаляване на цената на суровината, а после по собствено решение започна да плаща по-малко.
Белоруският политолог доц. Кирил Коктиш, преподавател в катедра „Политическа теория“ на Московския държавен институт за международни отношения, коментира пред БНР посланието от новогодишната реч на президента Александър Лукашенко, който заяви, че независима Беларус се е оказала в епицентъра на световните геополитически и икономически събития и че е заложница на икономическата ситуация.
 
„Доста е сложно да се каже към кого са адресирани тези думи. Не можем да кажем, че Беларус е в епицентъра на събитията. Източна Европа беше в епицентъра преди 2-3 години, но сега вече епицентърът е Близкият изток. А относно това, че Беларус е станала заложник - да. Такава е най-често съдбата на малките държави, в частност от Източна Европа - да бъдат заложници на геополитическата ситуация. Да, Беларус понесе щети и от падането на цените на нефта, и от санкционната война между Запада и Русия”, каза той.
 
„Тя не спечели дори от руската Програма за заместване на вноса. Тази идея много се обсъждаше, но не се реализира очевидно в резултат на пропуски от страна на белоруската дипломация в контактите ѝ с Русия. Фактът, че Казахстан успешно се включи в руската Програма за заместване на вноса показва, че това на практика е възможно”, добави той.
 
Предвид силните връзки между икономиките на двете страни конфликтът между Беларус и Русия по дълга за руския газ ще бъде решен, прогнозира доц. Коктиш.
 
„Тези конфликти винаги се решават. Нещо повече, разногласията между Беларус и Русия са икономически, а не политически. Това го подчерта самият Александър Лукашенко, когато обяви в Беларус Ден на траур в памет на загиналите при катастрофата с руския военен самолет Ту-154 в Черно море. Това са икономически разногласия, които не съдържат в себе си маркер за политически противоречия, още повече, че Беларус няма кой знае какви други политически алтернативи. Европа не е готова да предложи алтернатива, а ми се струва, че в близко бъдеще няма да има и финансова възможност за това”, смята той.
 
Отношенията между Русия и Беларус ще се развиват нормално, категоричен бе преподавателят. „Ако имаше някой, който да стои отстрани с чувал пари, би могло да се говори и за алтернативи. А в момента всички са със скъсани джобове. Въпросът е при какви условия ще бъдат решени икономическите спорове, които съществуват в момента между Беларус и Русия. А че взаимоотношенията ще се оправят, по този въпрос няма особени съмнения”, обясни той.
 
След като Европейският съюз отмени санкциите по отношение на Беларус, а президентът Лукашенко се обяви за разширяване на сътрудничеството с ЕС, тази седмица бяха отменени и визите за Беларус за гражданите на редица страни, сред които целия Европейски съюз и САЩ. Според Кирил Коктиш е налице нормализация на отношенията, която може само да се приветства, но и която има и характер на символично наддаване с Русия.
 
„Друг е въпросът, че геополитическата люлка се разлюлява все по-трудно. Ясно е, че всички тези символични жестове - отмяната на визите, заявлението на белоруското външно министерство, че Беларус се надява на задълбочаване на отношенията със САЩ, са инструмент за оказване на натиск върху Москва. Минск има достатъчно здрав разум, за да не се надява на някаква сериозна помощ от Запад. Целта е явно да убеди Русия да бъде по-сговорчива, защото в противен случай ще последва завой на Запад. Доколко може да бъде успешна тази политика, не мога да прогнозирам”, поясни той.
 
Кирил Коктиш изключва вариант за развитие на украински сценарий в Беларус: „Това е изключено. Беларус и Украйна имат съвсем различни традиции. В Беларус още от времената на Полоцкото княжество, съществува традицията на държавността. Докато да речем централната част на Украйна - Хетманшчината, земите на запорожкото казачество, по традиция се е борила с държавата, която се е смятала за нещо външно, чуждо. Тези различия в традициите обуславят кардинално различните методи за решаване на проблемите от обществото. Така за Украйна от XV век легитимната власт винаги е бил майданът. В Беларус по традиция спорните въпроси се решават чрез механизмите на държавата, а не чрез противопоставяне на държавата. Затова и появата на Майдан в Беларус е невъзможно”.