Ако образно сравним властта в Беларус, тя е като метреса средна ръка, която иска да си напусне спонсора (РФ) и се кълне в любов и вярност към нов меценат (Евросъюзът), той обаче въпреки флирта не копнее за нея и тя вече доста отдавна стои в разкрачено положение. Напред нещата не помръдват, назад вече й знаят номерата и са готови да я отсвирят. Беларус кой знае защо си въобразява, че цената й е висока, и изобщо не допуска, че със сигурност ще бъде съблазнена и изоставена като Украйна.
Ако минем към сериозна терминология, въпреки продължителните преговори жизнено важните въпроси за Минск, свързани с доставката на суровини и предоставяне на поредния транш руски кредит, този път така и не получиха решение.
 
Владимир Зотов пише в интернет-изданието EADaily, че сегашния беларуски икономически модел не подлежи на реанимиране, това е по-скоро балсамиран труп. Трето десетилетие страната получава всички поискано от Русия – газ по най-ниски цени, възможност за безмитен експорт на произведени от руски суровини нефтопродукти, свръх изгодни условия за своите стоки на руския пазар. Скоро след това ставало ясно, че получените блага са критично малко, след което Минск заемал позата на обиден и изразявал своето разочарование от икономическото взаимодействие с Русия и участие в общи интеграционни проекти. Разочарованието придобивало разнообразни форми – от недоплащане за получения газ до арест на проруски журналисти, сочещи, че сегашната икономическа политика на беларуските власти все по-уверено водят постсъветската република към пропаст.
 
Беларуската икономика отдавна се превърна в „черна дупка”, където пропадат милиарди долари, милиони тонове нефт и кубометри газ, безбройно количество различни преференции, дотации и отстъпки, твърди EADaily. Срещу вложените средства от Москва малката държавица можеше да стане съвсем прилична източноевропейска република, способна да осигури добро жизнено равнище на гражданите си. При това не може да се каже, че постъпилите в Беларус средства банално се крадат като в Украйна. Просто става дума за някакъв особен талант на белоруското ръководство, оглавявано от бившия председател на колхоз Александър Лукашенко. Многогодишните уверения за скорошна и неизбежна икономическа модернизация си остават неизпълнени.
 
Най-парадоксалното в ситуацията е, че Минск отказва в замяна на получената помощта да подкрепи Москва във военни и политически въпроси. Беларус може да предложи на Запада единствено последователен антируски курс, е категоричен Зотов.
 
Една от неизменните черти на външнополитическото поведение на официален Минск традиционно се явява стремеж да заплашва Москва с „отиване на Запад”. Наистина на Беларус напоследък малко й провървя: санкциите бяха почти снети, Лукашенко неизвестно за какви заслуги вече не фигурира в списъка на „последните диктатори”. ЕС официално предложи на Минск да започнат отношения „на чисто”. Само във финансов план отношенията нямат развитие. Сбъднаха се предупрежденията на руски експерти, че освен Москва няма да има други желаещи да финансират „беларуския модел”. Докато РФ отпуска „живи пари”, от ЕС се ограничават с разговори за перспективите относно някакви митични „инвестиции” и „технологии”. Например Минск вече няколко години не може да се договори за откриване на кредитна програма от МВФ.
 
Беларус все още е формално политически и военен съюзник на Русия. Тя обаче активно развива военно сътрудничество с Украйна, помагайки й в ремонта на бойни машини, доставя различна техника за войната в Донбас, продава на изгодни условия дизелово гориво за украинските танкове, твърди EADaily.
 
БЛИЦ вече цитира руския експерт Евгений Сатановски, че Минск продава наличното съветско оръжие на Катар и ОАЕ, с което те снабдяват терористите в Сирия.
 
Очевидно е, че догмите и постулатите, върху които са градени руско-беларуските отношения, трябва да бъдат кардинално преразгледани в полза на принципите за по-адекватно и ефективно взаимодействие, е категоричен Владимир Зотов.
 
Суверенитетът на Беларус е изключително неин проблем и Русия не е длъжна и не трябва да плаща чуждата независимост, пише EADaily. При тези условия най-добрият подарък за беларуската независимост от страна на Русия ще стане отказът от нейното безсмислено дотиране, защото суверенитетът за чужда сметка вече не е суверенитет, а нещо друго.
 
Русия не трябва да се отказва от своите интереси в Беларус и да не й помага, но това трябва да е в рамките на взаимните съюзнически задължения. В този смисъл интеграцията само в икономическите отношения облагодетелства единствено Минск. Затова всички икономически въпроси следва да бъдат официално обвързани с политиката. Предоставянето на всякакви желани отстъпки трябва да бъдат съпроводени с насрещни стъпки в политическата и военната сфера, защото само такива отношения могат да се нарекат съюзнически.
 
На руско-беларуските отношения всъщност не им достига най-важният елемент на човешкото битие – искреността. Колкото по-искрени, ясни и прозрачни те станат, толкова повече са шансовете да им се осигури комфортно бъдеще обобщава Владимир Зотов.
 
Екип на БЛИЦ