Представители на Министерски съвет в изказванията си по повод кризата твърдят напоследък, че освен икономическа, тя може да стане и финансова, и бюджетнам пише "Труд".

Тъй като най-развитата част от финансовия сектор в страната са банките, е добре да се наблюдава състоянието им, да се оценяват и евентуално да се адресират рисковете, за да не се достигне действително до криза и в този жизненоважен сектор.

Още в началото на кризата, възникнала заради епидемията от COVID-19, Българската народна банка предприе адекватни действия, които допринесоха за увеличаване на ликвидността и надграждане на капиталовите буфери в банковата система.

В резултат от това беше овладян стартиралият процес на повишаване на лихвените проценти на междубанковия пазар.

Същевременно, сключеният с Европейската централна банка суап първоначално беше възприет като лош сигнал на международните пазари, но осъзнаването, че той има изцяло предпазен ефект и на практика не може да бъде използван, постепенно възстанови доверието в политиката на БНБ.

Същевременно под въздействие и на международните мерки за банките беше определен ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения на техните клиенти, чиято цел е да не се промени политиката по отношение отпускането на кредити и по този начин да наложи допълнителни спирачки върху потреблението и инвестиционната активност освен произтичащите от противоепидемичните мерки.

Текущи развития

Към края на второто тримесечие на 2020 г., което обхваща месеците с най-сериозни ограничения върху икономиката, размерът на активите на банковата система е 115,3 млрд. лв. и нараства спрямо предходното тримесечие с едва 158 млн. лв. (0,1%).

Това е признак, че икономическата криза започва да се отразява върху сектора, тъй като този темп на растеж е един от най-слабите след последната финансова криза.

Брутният кредитен портфейл към края на юни е 67 млрд. лв. и се свива с 52 млн. лв. (-0,1%) спрямо края на март. Основният фактор за това са продажбите на портфейли с цел изчистване на балансите на банките.

Спад от 415 млн. лв. се регистрира при кредитите за бизнеса, докато тези за домакинствата нарастват със 198 млн. лв. При последните увеличението е заради жилищното кредитиране, докато потребителските кредити се понижават.

Средните лихвени проценти и годишните проценти на разходите като цяло се понижават.

Основният компонент на привлечените средства са депозитите, които в края юни достигат 97,8 млрд. лв. Те нарастват на тримесечна база с 263 млн. лв. (0,3%). Принос за това имат най-вече депозитите на домакинствата вероятно поради преоформянето на част от големите депозити на бизнеса към такива на домакинства при по-изгодни лихвени условия, но нарастват и тези на нефинансовите предприятия, докато депозитите от финансовия сектор намаляват.

Тук е необходимо да се отбележи, че е налице промяна в структурата на депозитите - намаляват броят и общият размер на малките депозити: при домакинствата до 2,5 хил. лв., а при нефинансовите предприятия - до 10 хил. лв.

Това развитие е признак за влошаване на финансовото състояние на титулярите или ползвателите на средствата по тези сметки.

Те използват своите спестявания по време на кризата или намалява размерът на оборотните им средства, но това повдига въпроса - ще разполагат ли с достатъчно средства през следващите месеци и особено през зимата.

Общият нетен оперативен доход към края на юни е 2,1 млрд. лв., което означава, че през второто тримесечие размерът му е 1,16 млрд. лв. и се повишава спрямо първото тримесечие, когато е 0,95 млрд. лв.

През второто тримесечие на годишна база той намалява от 1,23 млрд. лв. (-5,7%). Принос за това развитие има спадът на приходите от лихви и повишаването на лихвените разходи.

Освен това се пречупва тенденцията приходите от такси и комисиони да нарастват, а заедно с това се понижават и другите оперативни приходи.

В същото време банките успяват да понижат административните си разходи, докато силно нарастват разходите за обезценки - от 96,4 млн. лв. през второто тримесечие на 2019 г. до 226,9 млн. лв. през 2020 г. В резултат от това печалбата се понижава от 608,8 през 2019 г. млн. лв. до 219,1 млн. лв. (-64%) през 2020 г.

Наличието на положителен финансов резултат все пак показва, че ситуацията за момента не е толкова силно влошена. От една страна банките проявяват гъвкавост като се опитват да оптимизират разходите си, а от друга - немалка част от икономиката не е засегната от кризата и поради това отношенията с банките са в обичаен порядък.

За съжаление обаче засегнатите отрасли - хотели и ресторанти, транспорт, преработваща промишленост, недвижими имоти, култура, спорт и развлечения и др. имат достатъчно големи кредитни експозиции, които ще оказват влияние върху балансите на банките от тук нататък.

Според наличните данни размерът на необслужваните кредити и аванси на практика не се променя през второто тримесечие на годината - от 6,013 млрд. лв. към края на март те са 6,017 млрд. лв. в края на юни.

Статистическите данни за този показател обаче са силно изкривени поради големия брой и размер на отсрочените вземания.

Според данните на БНБ техният общ размер към края на юни е над 8,1 млрд. лв., които са разпределени сред 98,5 хил. кредита. Нещо повече - подадените искания за отсрочване са за почти 118,6 хил. кредита при общ размер почти 9,8 млрд. лв.

Разбира се, не всички такива кредити в крайна сметка ще се окажат необслужвани или банките ще успеят да съберат някаква част от своите вземания. Проблемът е, че е трудно да се определи пазарната им стойност към момента и е твърде вероятно евентуалните загуби да се окажат твърде големи.

Рискове

Председателят на банковия надзор към Европейската централна банка, Андреа Енриа, предупреди в свое скорошно изявление за евентуалните последствия от ситуацията с коронавируса в еврозоната.

ЕЦБ е изготвила оценка на слабостите на банковия сектор и в резултат от това е взето решение за удължаване на срока, през когото банките не трябва да изплащат дивиденти и да изкупуват обратно собствени акции, до края на годината.

Настоящият макроикономически шок е безпрецедентен и все още е особено трудно да се предвиди по-нататъшното му развитие и въздействието му върху банковата система.

Свиването на икономиките през 2020 г. се очаква да бъде рекордно. Оптимистичният сценарий предвижда то е да в размер от 8,7%, след което еврозоната да се разширява с 5,2% и 3,3% съответно през 2021 и 2022 г. Следователно в края на 2022 г. еврозоната почти ще е възстановила размера си от 2019 г. Според този сценарий адекватността на базовия капитал от първи ред ще се понижи с 1,9 процентни пункта до 12,6% в края на 2022 г. Това предполага, че като цяло банковият сектор ще остане добре капитализиран и ще продължи да финансира икономиката. Състоянието на отделните банки обаче може да бъде твърде различно.

При негативния сценарий обаче спадът през 2020 г. е 12,6%, а темповете на растеж на еврозоната през 2021 и 2022 г. са съответно 3,3% и 3,8%. Следователно в края на 2022 г. еврозоната все още ще бъде твърде далеч от възстановяване на нивото от 2019 г.

Според този сценарий базовият капитал от първи ред ще се понижи в края на 2022 г. с 5,7 процентни пункта, като достигне 8,8%. Това ще представлява сериозно предизвикателство за системата и множество банки ще имат нужда да предприемат допълнителни мерки, за да продължат да спазват минималните изисквания за капиталова адекватност.

Все пак ЕЦБ не очаква недостиг на капитал за банковия сектор като цяло.

Изследването обаче разглежда системата обобщено, но не и състоянието на отделни банки, тъй като предвиденият преглед на качеството на активите беше отложен и липсват актуални данни.

Освен това ЕЦБ позволи на банките временно да функционират под изискванията за собствен капитал и ликвидност. Основен проблем обаче остава по какъв начин ще се възстанови нормалната банкова дейност. До голяма степен буферите ще се изчерпят по време на кризата, тъй като целта на надзорните органи е да не се замразява процесът на кредитиране.

По този начин се очаква спадът на европейските икономики да бъде по-малък и това да допринесе за по-ниско ниво на необслужвани кредити и по-малки загуби за самите банки.

Така банковият надзор няма да изисква капитализиране, докато не прецени, че е достигнато дъното му. Това означава, че обичайните изисквания за капиталова адекватност ще се приложат в еврозоната отново не по-рано от 2023 г.

ЕЦБ няма да изисква и планове за намаляване на необслужваните кредити преди март 2021 г. От друга страна периодът на отлагане на надзорните решения няма да бъде удължен допълнително.

От началото на октомври от банките ще се очаква да изпълняват надзорните предписания в резултат от проверките, които ще бъдат извършвани. От националните надзорни органи се очаква да прилагат всички посочени мерки към поднадзорните си лица.

Подобни негативни развития трябва да се очакват и в България. От наличните данни може да се очаква значително увеличаване (дори удвояване) на общия размер на необслужваните кредити.

В резултат от това капиталовата адекватност ще се понижи, като за някои банки тя може да се доближи до минималните изисквания. От началото на октомври България ще се присъедини към Европейския банков съюз и значимите банки ще се надзирават директно от ЕЦБ, докато БНБ ще следва препоръките за останалите.

Това означава, че описаните по-горе действия ще бъдат приложени и спрямо българската банкова система. Банките обаче са тези, които трябва да оценят състоянието си и да потърсят при необходимост източници за капитализирането си.

Колкото по-бързо са готови за подобна операция, толкова по-ниска ще бъде цената на финансиране и потенциалната загуба на доверие.