В България около 90% от бизнеса се състои от микро и малки предприятия, които понесоха основния удар от коронавирус пандемията и продължават да изпитват трудности. Според множество анализи и прогнози се очаква в следващите месеци и година, фалитите да достигнат 21%.

Други прогнози достигат до още по-тежките 30% несъстоятелност на малките фирми, съобщават от Асоциацията за защита на потребителите. 

Пресутановяването на дейността на тези бизнеси оттук нататък ще става все по-осезаемо, защото след възстановяването на дейността в края на карантината, голяма част от тях едва достигат 50% от оборотите преди пандемията.

Масова гледка в големите градове са закритите търговски площи по централните улици.

На този фон Асоциацията за защита на потребителите очаква през есенната сесия на Народното събрание, депутатите да бъдат отговорни и в най-кратки срокове да приемат на второ четене Закона за доброволно изпълнение, който в момента има ефекта на антикризисна мярка.

В края на годината ще падне частния мораториум на банките, който осигури възможност за промени в графика за изплащане на главницата и лихвите по задълженията. Антикризисните мерки на правителството на практика са достъпни основно за средните и големи предприятия.

Това предполага увеличение на междуфирмената задлъжнялост да продължи да расте и да се увеличи просрочието на плащанията, които до скоро бяха със забавяния средно от два месеца. Цели сектори на глобално ниво са застрашени от криза на ликвидността като например „Транспорт“, „Автомобилостроене“, „Текстил“, „Туризъм“, „Строителство“ и „Метали“, посочват от АЗП.

Данните на НСИ показват, че ръстът на безработицата запазва своята устойчивост и през второто тримесечие на годината като достигна 5,9%.

Анализите на Асоциацията за защита на потребителите показват, че тази тенденция ще продължи до края на 2020 г., а евентуален обрат е реалистично да се очаква през втората половина на 2021 г. при условие, че няма втора тежка вълна на Ковид-19 през есента.

Предложената редакция на чл. 428а от ГКП за създаване на нова процедура - доброволно изпълнение, която урежда отношенията между кредитор и длъжник, ще даде възможност на двете страни по безболезнен начин да постигнат договореност, уреждаща финансовите им взаимоотношения.

От една страна в момента част от фирмите се затрудняват да съберат парите си в момент, в който имат най-остра нужда от тях, а от друга техните партньори нямат достатъчно приходи, за да си покрият задълженията.

Процедурата ще спести на длъжниците плащането на съдебни разноски, начисляването на неясни разходи и лихви, а кредиторите ще си спестят време, ресурси и съдебни разноски, някои от които не им се признават впоследствие, обясни Пейо Майорски от АЗП.

Държавата трябва да положи усилия да запази доверието в бизнес средата и да избегне тласкането на участниците в нея към фирмите за събиране на дългове и съмнителни комапнии за кредитиране.

Доброволното изпълнение безспорно ще облекчи и без това натоварените съдилища и ще спомогне за ускоряване на сроковете по делата, което ще допринесе за съдебната реформа. В този вид проектът на закон се базира на успешните европейски опит и практики.

Той покрива и защитава интересите на заинтересованите страни, а те са длъжникът и кредиторът.

Хиляди българи загубиха работата си, други са с намалени доходи или в неплатен отпуск.

Доброволното изпълнение е възможност за справяне и ограничаване на колекторските фирми, които непрозрачно начисляват лихви, юрисконсултантски такси и други разходи. Отново ще споделим нашето убеждение, че именно те са тези, които имат най-малък интерес от въвеждането на доброволно изпълнение, допълват още от АЗП.