Лихвените проценти по кредитите ще се вдигнат до края на годината. Това очакват финансовите посредници, показва тримесечния бюлетин на Министерството на финансите „Финансов сектор: оценки и очаквания". 

Мненията на финансовите посредници отразяват техните оценки и очаквания, произтичащи от ситуацията с пандемията от COVID-19“, пише pariteni.bg.

Все още преобладават отговорите за запазване на лихвените нива, но в това издание делът на мненията за повишение нараства значително спрямо предходното тримесечие за сметка на неутралните.

През третото тримесечие се наблюдаваше понижение на средните лихвени проценти за периода спрямо второто тримесечие при корпоративните и жилищните кредити и леко повишение при потребителските, а през октомври имаше понижение спрямо тези стойности и в трите пазарни сегмента, уточняват от финансовото министерство.

Възможно обяснение за очакването на участниците в анкетата е евентуално повишение на кредитния риск в портфейлите на банките. 

Фактори за това биха били очакваното забавяне на икономиката до края на годината, както и постепенното понижение на размера на кредитите, одобрени за участие в частния мараториум върху погашенията на задължения на нефинансови предприятия и домакинства към банки.

Инфлационните очаквания на анкетираните до края на 2021 г. продължават да се повишават и вече сочат силно повишение на потребителските цени. Разпределението на отговорите е сходно с това в предходното издание, като преобладават мненията за силно нарастване на инфлацията. 

Прогнозираното от участниците в анкетата умерено повишение на потребителските цени през третото тримесечие се реализираха над очакванията.

От 2.4% през юни, годишният темп на инфлация (според ХИПЦ) достигна 4% през септември. Очакванията за четвъртото тримесечие също вече са частично реализирани, след като през октомври годишното повишение на ХИПЦ достигна 5.2% под влияние на същественото повишение на цените на енергийните стоки и храните.

Участниците в анкетата прогнозират, че темпът на икономически растеж ще се забави през четвъртото тримесечие на годината. Банките и тук са най-оптимистично настроени, докато 80% от инвестиционните посредници очакват забавяне н а растежа. Обобщеният резултат съответства на влошаването през октомври на индикаторите от бизнес наблюденията на НСИ за потребителското доверие и за бизнес климата в услугите, промишлеността и търговията.

Оптимизмът на бизнеса нараства за догодина, но все е предпазлив в плановете си и вижда рискове пред развитието на икономиката, които го тревожат. Това показва традиционната анкета на Българската стопанска камара.

Тя е проведена в периода 8 ноември - 8 декември 2021 г. сред 817 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Финансовите посредници категорично изразяват очакванията си за нарастване на междуфирмената задлъжнялост през четвъртото тримесечие на тази година спрямо предходното.

По-високите международни цени и затруднените доставки в някои сектори може да се отрази в забавяне и на разплащанията между компаниите.

Инвестиционните посредници, пенсионно-осигурителните дружества и управляващите дружества са с най-голям песимизъм сред участниците в анкетата на финансовото министерство, докато около 25% от търговските банки очакват задържане на нивото на междуфирмена задлъжнялост.

Общо 42% от анкетираните очакват икономически спад през 2022 г., но в миналогодишното изследване песимистите са били почти двойно повече. 17% не очакват никаква промяна, а 31% са оптимистите, които са тройно повече спрямо миналата година.

Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените, фискалната и регулаторната тежест, както и спад на броя на работните места.
 
Най-сериозни притеснения за бъдещето анкетираните имат по отношение на високите енергийни цени и инфлационния натиск (80-82%). 70% от участниците в анкетата очакват ковид кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2022 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 53% от анкетираните.

Ръст на заплатите предвиждат 49% от анкетираните, което по-скоро се дължи на очакваното увеличение на минималната работна заплата, а оттам - цялостен ръст на цената на труда.