Българите пътуват и харчат най-малко за почивка в сравнение с всички останали граждани на страните от ЕС. Това сочат данните от проучване на Евростат.

През 2017 г. жителите на ЕС са извършили общо 1 милиард пътувания, или за бизнес, или за частни цели. Това е увеличение със 7% от 2014 г. От тези пътувания почти 90% са направени за лични цели (частни пътувания), което означава, че хората са ходили на екскурзии за празници, посещения при приятели и роднини или по друга лична причина, поне за една нощувка.

Сред държавите членки туристите от Финландия (8,3 пътувания), Швеция (8,0 пътувания), Дания (6,9 пътувания) и Испания (5,6 пътувания) имат най-висок среден брой на пътувания, докато той е най-нисък в Гърция (1,6 пътувания), Белгия и Италия (и двете по 2,4) и България (2,5 пътувания). 393 на всеки 1 000 българи предпочитат да пътуват с кола, а 11 092 са пътували със самолет през 2017 г. , в сравнение с 9 324 през 2016 г.

Средно в ЕС през 2017 г. 2/3 от всички частни пътувания са направени с кола, 14% по въздух, 9% с влак, 6% с автобус, 2% по водни пътища и 1% с други средства. Не е изненадващо, че видът на транспорта се различава до голяма степен в отделните държави-членки: 80% или повече частни пътувания, направени от жители на Словения (88%), Португалия (81%) и Чехия (80%), са направени с кола, докато над 40% пътуванията на жители на Малта (58%), Кипър (44%), Ирландия и Люксембург (и двете 41%) са направени по въздух. Най-висок дял на автобусите се наблюдава в Хърватия (20%), Румъния (19%) и България (16%), а на влакове в Германия (13%), Франция и Словакия (и двете 12%). С най-висок дял на пътувания с кораб са туристите от Малта (42%) и Гърция (17%).

В ЕС през 2017 г. туристите изразходват средно 382 евро на частно пътуване. Разходите варират значително в държавите-членки, като над 600 евро на пътуване дават жителите на Швеция (779 евро), Люксембург (762 евро), Австрия (636 евро), Малта (609 евро) и Дания (605 евро). Средно 150 евро или по-малко изразходват жителите на Румъния (134 евро), Чехия (135 евро), Латвия (138 евро), България (147 евро), Португалия и Унгария (150 евро всяка). 

Най-голям дял на емигриращи граждани от друга държава членка на територията на ЕС са наблюдавани в Люксембург (67%) и Австрия (47%), докато при граждани извън ЕС най-висок дял идва от Чехия (65%) и Кипър (60%). България съставлява 51% от общия брой емигранти или 25 597 през 2017 година. 

През 2017 г. малко над 3 милиона са емигрирали от държава членка на ЕС, включително такива, емигрирали в друга държава членка на ЕС, както и в страна извън ЕС, чийто брой е нараснал с 12% от 2013 г. През 2017 г. от емигриращите в ЕС 25% са граждани на друга държава членка на ЕС, докато 21% са граждани извън ЕС.

Сред 512 милиона лица, живеещи в ЕС през 2018 г., 7,8% са с гражданство, различно от страната им на пребиваване: 3,4% са с гражданство от друга държава членка на ЕС, а 4,4% - от държава, която не е членка на ЕС. Тези дялове се различават в отделните държави членки. През 2018 г. в Люксембург има най-голям дял граждани на друга държава членка на ЕС (41% от населението), следван от Кипър (13%) и Ирландия (9%). Най-големият дял на гражданите с произход извън ЕС е установен в Естония и Латвия (и 14%) и Австрия (8%).

По отношение на периода 2013-2017 г. общата имиграция, включваща както хора, имигриращи от друга държава членка на ЕС, така и тези от държава извън ЕС, възлиза на 3,4 милиона през 2013 г., след което се увеличава с повече от една трета, за да достигне пик от 4,7 милиона през 2015 г. Тогава имиграцията намалява с 8% до 4,3 милиона през 2016 г., а след това през 2017 г. се увеличава с 3%, за да достигне 4,4 милиона.

През 2017 г. имигрантите с гражданство извън ЕС представляват 46% от имиграцията, като 30% са лица с гражданство на друга държава членка на ЕС. Сред държавите членки най-голям дял на имигранти с гражданство извън ЕС през 2018 г. са наблюдавани в Италия (70% от общия брой имигранти), Словения (65%) и Швеция (62%). За хората с гражданство на друга държава членка на ЕС най-високите пропорции са наблюдавани в Люксембург (68%), Австрия (58%) и Малта (54%), докато при завръщащите се граждани най-голям дял е в Румъния (82%), Полша (63%) и Словакия (60%).