Бизнесменът Дмитрий Гачев: Аз предоговорих цените с “Газпром”!
Шефът на отдела за България поиска да махнем Васил Филипов, но да не пипаме Сашо Дончев
София, България
02 Март 2013, 18:36
18205 прочита
0 коментара
Дмитрий Гачев е роден през 1959 г. в Пловдив. Син е на именития литературовед и мислител Георгий Гачев, един от неофициалните съветници на Михаил Горбачов, загинал трагично през 2008 г., и на професорката по архитектура Берта Гачева, преподавател в Ерусалимския университет. Сестра му Лариса пък е един от най-добрите иконописци на Русия, за иконите и фреските на най-големия руски храм “Христос Спасител” в Москва, както и на църквата в мемориалното гробище в Катин получава най-високата църковна награда в РПЦ – ордена “Андрей Рубльов”, връчен й лично от руския патриарх Кирил.
<em>Коренът на известната фамилия Гачеви е от Брацигово. Дядото на Дмитрий, на когото е кръстен – Димитър Гачев, е философ и музиколог, политемигрант в Съветска Русия и деец на Коминтерна. По време на “големия терор” през 1937-1938 г. е репресиран и изпратен в концлагер в Сибир, където умира през 1946 г. <br />
<br />
Дмитрий Гачев учи в ГИТИС в Москва, после следва руска филология в Колумбийския университет в Ню Йорк. Подчертава с гордост, че по едно време даже е карал такси там, за да се издържа. <br />
<br />
Член е на Съюза на българските писатели и на управителния борд на университета в Милано. Женен, с три деца. Съпругата му е българка. <br />
<br />
В момента човекът, в чиято къща в столичния квартал Драгалевци “подслони” голяма част от действието на тв сериала “Стъклен дом”, се занимава с частен бизнес. </em><br />
<hr />
<br />
<strong>- Г-н Гачев, на фона на бунтовете срещу монополистите и скорошното ни интервю с Евгений Бакърджиев как да разбирам признанието ви, че всъщност вие сте човекът, предифинирал /към по-ниски/ цените на газа по време на първата „газова война” на България и правителството на Иван Костов с „Газпром”? Най-странното обаче е, че „Газпром” и досега няма „кантора” у нас и е невъзможно да бъдат потърсени официално. Което поражда мисълта, че този „концерн на концерните” не работи само с фирми посредници, но и с физически лица… <br />
</strong>- Както каза Кисинджър навремето, когато го попитаха за успеха на Европейския съюз – „организация без телефони успех не може да има”. Сега, разбира се, малко се промени положението. Същото е и с „Газпром” - на него не му трябват телефони в България, защото за този концерн работи цялата машина – посолство, представителство на фирми в България като „Овъргаз” , преди това „Топенерджи”, „Мултигруп”, както и на всички създадени подобни структури. Ето защо тук на „Газпром” не им трябват телефони - обаждаш се на руския посланик и той те свързва. <br />
<br />
<strong>- Срещу свръхмонополната позиция на „Газпром” в руската икономика обаче никой не се бунтува. Защо?</strong><br />
- Русия има малко по-друга система. Все пак, колкото и да се учат от България от Х век насам, още не са стигнали до демократичните процеси, преминали тук. Затова бунтовете там са възможни донякъде, но имат друг генезис – не са свързани със сметки. Защото, не знам дали знаете, газът и токът в Русия струват копейки. Телефоните, други битови услуги – също. На тази вълна руснаците няма да се хванат. <br />
<br />
<strong>- Висок протекционизъм на местно ниво и надути цени извън Русия - излиза, че ние „доплащаме” сметките и на руските потребители?</strong><br />
- Разбира се. Ние, като плащаме 400 и колко там последна цена, Германия и прочее, това е за сметка на Европа – <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>поддържа се стандартът на руския потребител</strong></span><br />
<br />
<strong>- Как през 1998 г. успяхте да спасите правителството, защото врътването на газовото кранче щеше да доведе до неминуем срив в българската икономика?</strong><br />
- Тогава държавата не знаеше какво да прави с „Газпром”, с договорите… Един мой стар приятел, с когото се познаваме от 30 години - Боби Гаврилов, който беше съветник в Министерския съвет, се появи в офиса ми и казва: „Братко, да спасяваме отечеството!” Аз му викам: „Братко, винаги сме готови, кажи какво да правим?” – „Имаме, казва той, голям проблем. Не може да се подпише договор с „Газпром”. Тогава аз се обадих на баща ми, който е доста известен човек в Русия, и го помолих да ми намери някакъв вариант – с кого може да седнем и да си поприказваме, да ни дадат съвет и така нататък. През това време отидохме в руското посолство в София, седнахме с посланика Леонид Керестиджиянц, който каза: „Няма смисъл да ходите в Москва, защото „Газпром” няма да ви приеме”. Стана ми весело и си казах: „Как така – няма да ни приеме?!” – и това вече беше сигнал за действие. <br />
<br />
Когато ни амбицира посланикът, с Боби взехме самолета и отидохме при един стар приятел, който беше шеф на агенция „Новости” и съветник на Черномирдин, и той ни каза: „Момчета, чакайте!” … А в самолета /естествено, беше се разбрало от посолството и други източници, че ние с Боби Гаврилов заминаваме за Москва/, гледаме – Илия Павлов с другарчета. И те бързат за там. <br />
<br />
Пристигаме в Москва и вечерта, на първата ни среща в ресторанта – пак той! Казаха ми, че те са проверили за пътуването ни до Москва и задачата им е била лекичко да ни „разочароват”, да не се занимаваме с тези неща. <br />
<br />
<strong>- … да ви покажат, че Илия Павлов е по-напред в материята от вас…</strong><br />
- Точно така. През цялото време Илия Павлов седеше в „Газпром” и си гледаше неговия интерес, естествено. Но на следващия ден ни извика пак съветникът на Черномирдин, който каза: „Всичко е о’кей, утре в 11 часа имате среща в „Газпром”. <br />
<br />
Пътувайки от летището към българското посолство в Москва, което трае един час, Боби, който за пръв път беше тук, ми каза: <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>„Братко, абе с тази ли държава се караме!”</strong></span><br />
<br />
Викам: „Бобчо, затова ти предлагам – дай да не се караме, а да намерим начин все пак да се оправят отношенията и всичко да върви по-спокойно” – „Да, да, вика, вярно, братко, усещам, че е по-добре да се договаряме, да не се караме!” <br />
<br />
Отиваме на срещата в „Газпром”, посрещат ни с голям надпис: „Галошите да бъдат оставени на гардероба”, това е много красив плакат, връща ни малко в XVIII век… Сядаме, чакаме, пристига Богдан Будзуляк /<em>шеф на отдела за Балканския полуостров в “Газпром” – б.ред./</em>, поглежда ни и казва: „Аха, какво искате?” Аз му отговарям: „Кафе, може и чайче…” Идва секретарката, носи, а ние сме подготвени – аз съм взел книги, картини, две шишета българска ракия… Седим, гледат ни лошо, секретарката ни носи чаши с вода и кафе и след малко казвам на Боби: „Братко, разговорът тръгна лошо. Може ли секретарката да дойде?” Тя идва. „Донесете, казвам, ако обичате, няколко чаши и каничка с вода…” Будзуляк поглежда през рамо и казва: „…Ами, донесете…” И тя носи. През това време аз вадя шишетата с ракия. „Това е, казвам, за да върви разговорът по-спокойно”. Почваме да наливаме ракийка, седнахме по мъжки… и точно след половин час влиза Вяхирев. И пита: „Момчета, какво правите тук?” – „Ами, ние тук си общуваме така, неформално… ако и вие искате…- „О, не, не, вика Вяхирев, аз имам ангажименти, но вие си стойте и си говорете!” Казвам на Боби: „Май нещата се оправят, съдя по раздвижването, което току-що видяхме…” Будзуляк казва: „Момчета, ще се разберем, дайте да го караме по приятелски, досега само с войни сме го карали…” – „Вижте, ние сме „за”, но Иван Костов не е съгласен, че имат много посредници по веригата…” Будзуляк неочаквано каза: „Ама, разбира се, ей сега ще решим всички въпроси с посредниците…Няма проблем, махаме ги. Само Сашо Дончев да не го пипате… “ <br />
<br />
На мен нещо много лесен ми се видя този „демонтаж”. „Ние имаме, продължи Будзуляк, едно условие. Да го наречем молба. Да приберете Васко Филипов. Много ни мъчи този човек!” Боби вика: „Абе, чакай сега, какво да правим, те сега го назначиха…” Но си вдигна телефона, звъни на Бакърджиев : „Така и така, добре вървят нещата, „Мултигруп” ги махат, но имат молба – какво да правят с Васко Филипов?” И гласът отсреща се чу как каза: <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>„Смятайте, че го няма” </strong></span><br />
<br />
На Васко Филипов, който ми е стар приятел, много пъти съм му разказвал тази история. Въпреки това той до ден-днешен не вярва, че всичко е станало кротичко и спокойничко, че са го продали…. Договорихме се, и то приятелски, цената да бъде минималната възможна за този период.<br />
<br />
<strong>- Сигурно ви звучи утопично, но не е ли време да се ограничи този хипер икономизъм в отношенията ни с Русия и на сцената да излязат експерти, да излязат съветолози, които да водят диалог в една по-мека светлина, включително и с културни и исторически аргументи… <br />
</strong>- Една голяма фирма като „Газпром” я да ми обясни къде е например болницата с логото „Газпром”…?<br />
<br />
<strong>- Ще повторя един ваш риторичен въпрос, който съм го чувала по-рано: „Къде е хуманитарната мисия на „Газпром”? И на големите монополи изобщо?</strong><br />
- В светлината на последните събития трябва да споменем ЧЕЗ и други монополи. Какво правят те? Къде са им детските градини? Издадените книги? Библиотеките, болниците? Ние виждаме само сметки. И това е трагедията – че монополите дотолкова са се ояли и не мислят за тези неща, че ще получават бунтове… Аз не вярвам например, че при сериозна подкрепа от страна на монополите към културата, здравеопазването, към децата, някой ще тръгне да им чупи стъклата, да ги гони, ако хората виждат, че те се занимават с благотворителност. Няма такъв филм. И „Газпром” така решават – нали тук са Балкани. Но младите ще пометат този монополистичен капитализъм и тогава ще ги питам какво ще стане. Младите са в безизходица. Погледнете лицата на хората от последните митинги – интелигентни, не са някои бандитчета. <br />
<br />
<strong>- Изиграхте руския посланик – тоест, обобщен образ на руския посланик, в тв сериала „Етажна собственост”. Лесно ли влязохте в ролята, все пак сте завършили ГИТИС?</strong><br />
- Беше ми интересно да видя сценаристите как го определят. Въпросът е в това, че щом сценаристите го виждат в този вид, което не е много добре - <br />
<br />
<span style="color: #800000"><strong>един посланик пияница</strong></span><br />
<br />
който само седи на масата и обмисля как да си купи някое апартаментче на далаверка и да остане тук, след като му приключи мандатът…. Това също е показателно за лутанията на руската политика в България. Да не забравяме, че орлите са два в руския герб – единият гледа в една посока, другият в друга. <br />
<br />
<strong>- Изменчива политика…</strong><br />
- Да, изменчива. Имаше един руски посланик, който беше образец за посланик – Авдеев, който сега е във Ватикана… <br />
<br />
<strong>- Но при следващите всичко се капсулира и се затвори... <br />
</strong>- Нямат за какво да си общуват, няма какво да кажат. Това са посланици тип „почивки”. Пълно спокойствие, да мине срокът, да излязат в пенсия...<br />
<br />
<strong>- Преди няколко месеца в Интернет беше качено писмо, което предизвика скандал в Русия, въпреки че не се доказа категорично, че не е фалшификат – в него се съдържаха данни за корупция на висши служители на руското Министерство на външните работи, в това число и на бившия руски посланик у нас Анатолий Потапов. Ставаше въпрос за някакви пари, за коли, за гуми...У нас обаче този текст беше прочетен със затворени очи. <br />
</strong>- Темата „корупция” не е от вчера. Тя е много стара. И се сещам за едно интервю на гръцкия милионер Лацис, който, попитан от журналисти, как работи там, на Балканите, където има постоянна корупция, им отговоря - следното : „Вижте какво, вие сте западни хора, не разбирате нюансите. Има рушвет, има и бакшиш. Бакшишът е много хубаво масло, което смазва механизма на системата – това са дребни подаръчета и прочее”. Погледнете размерите на Русия – там всичко е откраднато. Там понятие „бакшиш” няма, което е лошо. Защо започнаха в Италия операция „Чисти ръце”? Защото започнаха да крадат повече от тези 10 процента, които пак не са законни, но икономиката ги издържа. Но когато стават 90 процента, икономиката започва да издъхва. Затова това писмо не ме изненадва. Дали е фалшиво, или не, не мога докажа, но „няма дим без огън”. <br />
<br />
<strong>- Посланикът на Америка в Русия Майкъл Макфол направи отчет за дейността на посолството през 2012 г. в популярна електронна медия. И се разбра, че той и екипът му са осъществили полезни и хуманни дейности, но руският му колега във Вашингтон не обели и дума какъв „актив” си е заработило посолството на Русия…. Ето, и при нас ситуацията е огледална. Докато бившият американски посланик Уорлик имаше мнение по важните въпроси и го изказваше открито, Исаков мълчеше. Защо се получава този дисбаланс, ще го обобщите ли накратко? </strong><br />
- Аз не знам с какво се занимава посланикът. Вътрешните хора в посолството – и те не разбират какво става. Но мога да обобощя проблема в едно изречение.<br />
<br />
Направи ми впечатление преди няколко месеца един голям материал в столичен ежедневник – как сега Русия ще иска от България един милиард пропуснати ползи за „Белене”. И на същата страница – снимка на посланика на САЩ как подарява машини и оборудване за болниците. Това е разлика в комуникацията. А при руснаците какво – уж сме приятели исторически, но сега ще ви цакаме за 1 млрд. Това е показателно. Няма комуникация. Не е толкова важна даже дипломацията, колкото обменът между хората - в културата, в изкуството, в обществените проблеми… <br />
<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА </strong>
Последвайте ни
0 Коментара: