Спешно да бъде създаден гаранционен фонд, от който да се осигурява финансиране за пострадалите от коронакризата фирми и граждани. Това предлагат икономисти от Съвета по икономически и публични политики, които представиха днес разработена от тях стратегия за ускорен растеж и конкурентоспособност на България, предаде репортер на БЛИЦ.

"Държавата трябва да помисли за подпомагане на все още затворените бизнеси и работещите в тях, които не може повече да се възползват от кредитна ваканция", призова икономистът Кузман Илиев. 


Според него Гаранционният фонд може да бъде финансиран със средства от ББР или специална емисия държавен дълг. "Това е спешен въпрос, който новите управляващи трябва да решат, защото освен пряко засегнатите от ограничителните ковид-мерки страдат и много други фирми, които работят с тях ", посочи Илиев.

COVID-помощите не трябва повече да са за сметка на ОП "Иновации и конкурентоспособност", нито от бъдещия План за въстановяване и устойчивост, защото парите по тях трябва да се използват за модернизиране на българската икономика, а не за ликвидност, смятат от Съвета по икономически и публични политики.

В тяхната стратегия за ускорен растеж се обръща специално внимание на подобряване на ефективността на публичните разходи. Това може да се случи чрез пълна дигитализация на публичния сектор, намаляване на раздутата администрация и разширяване на електронното общуване между държавата и хората.

"Министерствата трябва единствено да се занимават с правенето на политики и да бъдат разтоварени от неприсъщи дейности. Тоталната намеса на държавата в икономиката, трябва да бъде ограничена, защото води до повече дефицити и по-голяма задлъжнялост", коментира бившият финансов министър Петър Чобанов.

"Не може в криза да се увеличават разходите на държавата и да се вдигат с 30% заплатите в администрацията", заяви той.

Икономистите настояват да се направи преглед на регистрите на държавната собственост и да се създаде единна агенция по разходите, която да се занимава с управлението й и всякакви административни дейности. "Това ще спести много финансови и човешки ресурси и може да позволи намаляване на данъците", смята Чобанов.

Според икономистите са възможни редица данъчни облекчения, които да "освободят ръцете на предприемачите, така че те да печелят повече и да излязат от кризата".

За пореден път бе лансирано премахване на данъка върху печалбата при реинвестиране в дълготрайни материални активи, намаляването на прага на регистрация по ДДС, което ще стимулира микро и малките фирми, намаляването на 15%-ния данък за едноличните търговци и отпадането на данък дивидент, "който наказва тези, които създават капитал".

Експертите от Съвета по икономически и публични политики предлагат и друга стара идея - част от данъка върху доходите на физическите лица да се преотстъпва на общините. "При очаквани над 4 млрд. лв. приходи от този данък, ако се преотстъпват 20% от него, това съществено ще увеличи собствените приходи на общините и те няма да са толкова зависими от дотации от държавата", посочи Михаил Кръстев.

В документа се предлага още в определени по-бедни региони в страната да се позволи минималната работна заплата да е под общото й ниво за страната. Според икономистите административното вдигане на минимална работна заплата всяка година води до още по-големи регионални дисбаланси и създава повече проблеми, отколкото ползи.
 


Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

От Съвета по икономически и публични политики смятат, че България трябва да приеме закон за частния фалит. Експертите са готови да направят задълбочен анализ на практиките в другите страни и възможностите как у нас да бъде решен проблемът с вечните длъжници.


Оператор: Съйко СЪЕВ, БЛИЦ