Управителният съвет на БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, на 2.0% през четвъртото тримесечие на 2024 г. Основното предназначение на капиталовите буфери на банките, или нивото на антицикличния капиталов буфер, е да послужи като защита на банковата система срещу потенциални загуби, произтичащи от натрупване на цикличен системен риск в периоди на прекомерен кредитен растеж.

През 2021 г. УС на БНБ повиши нивото на антицикличния буфер на 1.0% от 1 октомври 2022 г. и на 1.5% от 1 януари 2023 г., като бе сред първите национални органи в ЕС, увеличили равнището на буфера след пониженията, които много държави предприеха в отговор на ефектите на кризата от COVID-19.

През септември 2022 г. нивото на антицикличния капиталов буфер бе увеличено допълнително на 2.0% в сила от 1 октомври 2023 г. Предвид трайно запазилите се високи темпове на кредитен растеж и несигурността в икономическата среда, антицикличният капиталов буфер на ниво от 2.0% през четвъртото тримесечие на 2024 г. има за цел да засили устойчивостта на банковата система при натиск върху доходността и капиталовата позиция, предизвикан от потенциално нарастване на необслужваните кредити и обезценките.

Към края на второто тримесечие на 2023 г. съотношението кредит/БВП възлиза на 81.6%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-30.4 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер, посочват от БНБ.

Тъй като стандартният показател за отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочния тренд не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове, при оценката за нивото на антицикличния буфер се вземат под внимание и допълнителни индикатори, фокусирани върху кредитния пазар, задлъжнялостта, пазара на недвижими имоти, както и общото състояние на икономическата среда.

От БНБ отчитат, че кредитната активност се запазва висока, особено в сегмента на кредитите за домакинства. През следващите месеци се очаква протичащият глобален процес на затягане на паричната политика да започне да се пренася по-бързо върху лихвените проценти в страната, с което да повлияе за ограничаване на кредитната активност, наред със започнатия от БНБ процес на увеличение на минималните задължителни резерви от средата на 2023 г.

Въпреки че това би смекчило ефектите, които продължителните периоди на висок кредитен растеж създават по отношение на задлъжнялостта и акумулирането на кредитен риск в баланса на банковата система, в непосредствен план вероятността за материализация на кредитния риск остава значителна. Предвид колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки.

В допълнение, тенденцията на повишение на лихвените проценти ще повлияе върху финансовото състояние на кредитополучателите. Във връзка с това кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което отчита вероятността от изостряне на рисковете или нови негативни тенденции в икономическата среда, съветват от банката.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук