Очаква се ново увеличение на цената на олиото в България, като причината не е в търговците, а в сериозния недостиг на слънчоглед. Заводите за растителни масла са изправени пред риск от загуби и затваряне на мощности заради ограниченото предлагане на суровината.
Недостиг на суровина и спад в производството
Според Сдружението на производителите на растителни масла, значителна част от маслоекстракционните предприятия в страната са затворени. Основната причина е решението на държавата да ограничи вноса на слънчоглед от Украйна, който досега компенсираше недостатъчното вътрешно производство.
"През 2024 г. реколтата от слънчоглед беше ниска – около 1 420 000 тона", коментира председателят на сдружението Яни Янев пред Money.bg. Той допълва, че преработвателите в България се нуждаят от минимум 1,5 милиона тона слънчоглед годишно, за да работят на пълен капацитет.
Проблемът е, че единственият възможен източник за допълнителни количества слънчоглед е Украйна, но вносът беше ограничен под натиска на българските зърнопроизводители. Това поставя маслодобивната индустрия пред сериозни предизвикателства и принуждава производителите да повишат цените на олиото, за да компенсират недостига.
Исторически паралел с 2022 г.
Ситуацията напомня за кризисния период през 2022 г., когато войната в Украйна доведе до шок на пазарите и паника сред потребителите. Тогава цената на олиото в магазините достигна 7-8 лева на литър, а дефицитът предизвика хаос и масови покупки.
През тази критична година българските заводи успяха да изнесат 910 000 тона слънчогледово масло и 930 000 тона слънчогледов шрот, което генерира приходи от над 2,5 милиарда евро. Ключова роля за натоварването на мощностите изигра вносът на 1,4 милиона тона слънчоглед, основно от Украйна (800 000 тона).
Сега, с ограничаването на вноса, се очертава нова нестабилност на пазара, която ще се отрази както върху цените на дребно, така и върху експортния потенциал на България.
Пазарна ситуация и последици за икономиката
България традиционно е износител на слънчоглед и слънчогледови продукти. Благодарение на значителни частни инвестиции в преработвателни мощности страната вече е сред водещите износители на растителни масла.
Производството на слънчогледови преработени продукти превишава осемкратно вътрешното потребление, което прави сектора силно експортно ориентиран. Основните пазари за българските продукти включват:
- Сурови слънчогледови масла – Индия, Южна Африка и други
- Слънчогледов шрот – Китай, Израел, Мароко
- Белен слънчоглед – САЩ, Австралия, Великобритания, Нова Зеландия
Секторът е сред водещите генератори на БВП и данъчни приходи за България, но ограниченият достъп до суровина може да доведе до спад в износа и загуба на ключови пазари.
Какво следва?
Очакванията на бранша са, че цените на олиото ще продължат да растат, ако вносът на слънчоглед не бъде възстановен. Недостигът на суровина принуждава преработвателите да намалят капацитета си, което ще се отрази не само върху цените, но и върху заетостта в сектора.
Предстои да се види дали държавата ще разгледа възможността за смекчаване на забраните върху вноса на слънчоглед или дали ще се търсят алтернативни доставки.
Във всички случаи, потребителите трябва да се подготвят за нови поскъпвания, особено ако тенденцията се запази през следващите месеци.
