България се намира пред критична нужда от структурни реформи, включително административна реформа и ограничаване на текущите харчове, за да издържи на натиска от нарастващите разходи за отбрана, пенсии и здравеопазване. В противен случай държавата е изправена пред риск от драстично увеличаване на данъчната тежест или държавния дълг. Това са част от основните изводи в анализа на Фискалния съвет относно реалното изпълнение на бюджета за 2025 г.
Докладът описва изминалата година като период на парадокси: отчетен е по-висок брутен вътрешен продукт от прогнозирания, но същевременно са налице слаби приходи, раздути текущи разходи и провалени инвестиционни проекти.
Според Съвета неконтролираният ръст на разходите подкопава устойчивостта на икономическия растеж, а грешките в макроикономическите прогнози на институциите са достигнали обезпокоителни нива.
Данните показват, че докато официалните предвиждания са залагали на БВП около 215 млрд. лв. и инфлация до 4,1%, реалността е донесла БВП от 225,8 млрд. лв., но при инфлация от 6,8%. Тази разлика в прогнозите надхвърля многократно международните стандарти за допустима грешка.
Данъчните приходи остават неизпълнени с около 3% от БВП, като най-сериозен е недостигът при ДДС, въпреки че приходните агенции са работили нормално и са събрали с 5% повече спрямо предходната година. Проблемът се корени в залагането на нереалистични планове, които не съответстват на икономическата реалност.
Единствената причина дефицитът да не бъде още по-голям е фактът, че държавата е извършила с 3,8 млрд. лева по-малко разходи от планираното, главно чрез фрапантно неизпълнение на капиталовата програма.
Анализът разкрива, че капиталовите разходи са съкратени с цели 21%, което се тълкува не само като управленска немощ, но и като съзнателен опит за „спасяване“ на дефицита.
В същото време разходите за персонал са надвишили плана с 1,5 млрд. лв. и са нараснали с 20% спрямо 2024 г., подхранвани от непрекъснато растящия брой чиновници.
Фискалният съвет е категоричен, че бюджетът за 2025 г. е разчитал на „фискални трикове“ – като изтегляне на авансови данъци от банките и изземване на пълния дивидент от държавните дружества – които заобикалят правилата и трупат дългосрочни проблеми.
Според експертите, при наблюдавания добър икономически растеж, дефицитът не е трябвало да надвишава 0,8% от БВП, вместо да се разчита на счетоводни маневри за поддържане на финансовата стабилност.
