Оценка на въздействието на мерките няма как да бъде извършена, защото нямаме събрана на едно място достоверна информация, няма регистър, а само свободни приказки.

При нас напрежението ще продължи, докато трае пандемията и ограничителните мерки, коментира пред БНР доц. Петър Чобанов, директор на Института по икономика и политика към УНСС, бивш финансов министър. 

Оценката на Института е за умерен спад на икономиката от 4%.  „Има риск да се изгуби допълнително работна ръка. Ако не видят бързо възстановяване на икономиката, хората може да потърсят препитание извън България.

Инвестициите и преди кризата, и поради кризата са недостатъчни... Процесите, които засягат потенциала за икономически растеж, продължават да се влошават и поради пандемията. Трябва да им се обърне сериозно внимание“. 

„Много вероятно е да се наложи актуализация на бюджета. В последните години актуализацията не е табу, затова и през тази година със сигурност ще има“, допълни той. 

Предстои преформатиране на бизнесите и затова има два фактора - ускоряване на дигитализацията и зелената сделка. 

„Натрупват се рискове с дълговете на държавите. Развитите икономики са емитирали нов дълг в размер на 20 трлн. долара. Петте големи централни банки от западния свят са купили, за да помогнат на правителствата, ценни книги в размер на 5 трлн. долара. Това е много голяма задлъжнялост. 

Избухването на задлъжнялостта поражда опасения за бъдещето - дали няма да премине в инфлация“.
 
Доц. Петър Чобанов подчерта, че очакванията за голям растеж на китайската икономика и едно евентуално съживяване след средата на годината на останалите икономики крие своите рискове от гледна точка на повишаването на цените на суровините. 

„Тук се поражда сериозен риск от инфлация... Когато една голяма икономика иска да навакса и иска бурно да се развива, това се отразява глобално“.