Няма риск хората у нас да се объркат от въвеждането на еврото. Превалутирането на депозитите и банковите сметки ще стане автоматично и лихвите по кредитите може да се повишат заради инфлацията, а не заради плащането с единната валута. Това заяви в интервю за "Монитор" бившият зам.-министър на финансите и член на фискалния съвет Любомир Дацов. Ето какво още каза експертът:

- Г-н Дацов, преди дни Координационният съвет за подготовка на България за членство в еврозоната прие проект на Национален план за въвеждането на еврото у нас. Какво е вашето мнение по проекта?

- Проектът още не е публикуван официално. Предполагам, че до няколко дни Министерството на финансите ще го публикува за обществено обсъждане. Той едва ли може да отговори на всичките въпроси, които отделни хора ще имат, но и не трябва да го прави. Той разпределя и дава отговор на основните въпроси как ще бъде въведено технически еврото в страната.

Но ще има още един документ, който ще бъде доста по-подробен, на основата на този план.

Всъщност това ще е планът за изпълнение на плана, което на английски се нарича екшън план. Това е един технически документ, който показва, че ако се случи въвеждането на еврото, 6 месеца преди това ще бъде задействано еди-какво си, след това, в датата на щастливото събитие, ще се случи друго. От дата до дата ще има двойни цени, които ще бъдат оповестени навсякъде.

Както и големите въпроси за депозитите, какво правят банките и БНБ, какво правят Комисията за финансов надзор, Националният статистически институт, регистрите и службите, които се занимават с капиталови пазари. Тоест всички тези институции и регистри, които имат отношение по спестявания, депозити, регулации, статистическа информация, бюджет, в рамките на Министерството на финансите. Защото през 2024 г. може да се окаже, че бюджетът ще бъде изпълняван в евро, всичко това в големи блокове е засегнато в този проект.

- Проектът предвижда да няма преходен период, а още през първия месец на въвеждането да се разплащаме и с левове, и с евро. Има ли риск това да обърка хората?

- Безпреходен период е, когато в момента на оповестяване започва да се прилага еврото. С преходен период е, когато, ако го разтегнеш до 1 година, знаеш, че си въвел еврото, но то не е платежен инструмент и евентуално, след определен период, започва постепенно да навлиза.

Ние имаме оповестяване на въвеждането на еврото, което автоматично започва да действа като платежен инструмент от първия ден на влизане в сила. Няма риск потребителите да се объркват. За този период ще може да плащате и да получавате в евро, като в магазините например, ако плащате кеш, защото при кредитните карти автоматично ще бъде превалутирано всичко в евро.

Ако плащате кеш в магазина и имате левове, ще можете да ги използвате, а съответно ще ви връщат евро. Де факто магазините ще бъдат един от големите канали за обмяната на валутата, защото те, като депозират кеша в банката, там директно ще го сменят с евро и сметката на магазина ще бъде задължавана и ще работи в евро.

- Освен магазините кои ще са другите основни канали, през които това ще се случва?

- Те са няколко. На всяко място, в което се плаща кеш, това ще се случва, основно в магазините. Автоматично ще стане превалутирането на депозитите и банковите сметки. Това ще стане много бързо, понеже парите, които имате да получавате, ще ги получавате и ще можете да ги теглите и оперирате в евро. Тежестта ще падне върху банките, защото те ще трябва да осигурят софтуер, версиите, в които работят, така че да могат да оперират и в левове, и в евро. Сметките ще бъдат ясно осчетоводени по курс 1.95583.

Огромна работа е, но само по себе си не е сложно, а просто упражнение от техническа гледна точка. Този акт, като всяко едно друго нещо в живота, има плюсове и минуси, и решението в основата си е политическо. Като в живота, когато взимаш решение, не са еднозначни нещата. Същото е с еврото – първо, ние сме влезли в Европейския съюз и част от договора, който сме подписали за влизането в тази общност, е, че единната й валута е еврото. Изключение е, че трябва да се подготвиш, за да влезеш и да вкараш тази валута.

Има рискове и възражения как се променят икономиките, какви тенденции се създават, ако щете, политическото разпределение на силите в този съюз, доминацията на големите държави, които оказват въздействие по някакъв начин върху политиката на Европейската централна банка. А това, че много държави задлъжняват с високи дългове и с политиката на количествени улеснения, може да създаде проблеми. Но това са и рискове, които се оценяват.

Преди всичко е политическо решение e да създадеш и да внедриш набор от инструменти, които да минимизират рисковете, които съществуват. ЕС е съюз на страни, базиран на политически решения и интереси.

- Има ли политически критерии, например върховенството на закона, които могат да забавят влизането ни в еврозоната?

- Такъв критерий няма. Функционирането на правосъдната система, защитата на частната собственост, корупцията, сама по себе си, са неща, които са в основата на функционирането на Евросъюза. Това са политически критерии, които съществуват при одобряването и влизането в ЕС, те не са пречка за приемането на еврото, но са основата на функционирането на съюза. В рамките на един къс период политиците и от другите държави са склонни заради интересите, които имат, да си затварят очите.

Но то е като при клончето - взимаш клонче от дърво, започваш да го огъваш и огъваш и никога не знаеш кога точно настъпва моментът, когато ще го счупиш. А като се счупи едно нещо, то става безполезно и обръща всичко, което се е случвало до този момент. Така е и с тази игра, в края на краищата и политически взаимоотношения, които са малко по-сложни от стандартното разбиране и възприемане за функционирането на света около нас, поне за една огромна част от хората.

С една дума и в политиката, и в икономиката, в личностните взаимоотношения на човек онова да знаеш да спреш навреме е нещо много важно. Още по-важно е да знаеш как да направиш нещата, да ги оцениш и да се възползваш от тази ситуация. Предизвикателства има, но в края на краищата, особено като се гледат политическите тенденции, не бих препоръчал на никого да забавя процеса на въвеждане на еврото у нас. Той и без това, сам по себе си, е достатъчно бавен.

2024 г. е индикативна дата. Това е обвързано с изпълняване не само на политическите критерии, които са в основата, но преди всичко обвързано с много структурни реформи, които държавата ни трябва да извърши, за да оправдае икономическите предизвикателства. Светът напоследък доста се забърза.

Ако ние продължаваме да бъдем охлюв, костенурка или всяко едно олицетворение на бавно реагиращи хора и държава, целите на ЕС, който въпреки че на фона на Азия, Америка е бавен и бавноразвиващ се, то спрямо нас той е доста по-динамичен. Така че имаме огромното предизвикателство да се нагаждаме към една относителна бързо изменяща се обстановка и по-голяма динамика от тази, която се случва при нас. Това са предизвикателствата – дали ще успеем да отговорим на тези изисквания.

- Възможно ли е въвеждането на еврото да намали лихвите по кредитите?

- Много хора искат да чуят „да“. Това е истина при равни други условия, защото има много условности. В момента едно от големите предизвикателства е, че ние отново влязохме в цикъл на инфлация. Много държави се дърпат да го признаят. Но това, което се случва последната една година, ясно говори, че светът, не само България, влиза в съществено повишение на цените.

Всичко това ще доведе до това, че инфлацията – една от причините за отрицателните лихви на централните банки, съответно ниските пазарни лихви, беше, че първо се намирахме в криза, имаше излишък на пари, а нямаше инвестиции и кой да инвестира и потребява. Поне за година, година и нещо бяха блокирани тези процеси.

От друга страна, именно тази политика на централните банки доведе да има отрицателни лихвени проценти, които са ниски. Съществува и рискът от високите дългове на държавите. Този риск ще се увеличава и ще създава проблеми именно поради това, че инфлацията ще доведе до връщане и повишаване на лихвените проценти. Това не е заради самото евро, а просто защото икономическата тенденция в следващите периоди ще е такава. Това трябва да се обяснява на хората.

Естествено, след като отпадне един риск, това, което се нарича в икономиката „рискова премия“, търговският и валутният риск намалява и изчезва. Ясно е, че при равни други условия цената ще бъде по-ниска, защото лихвата, в крайна сметка, е цената на кредита, на парите. Но това е при равни други условия, а икономиката е променлива и в момента се промени посоката на нещата, има други тенденции.

Инфлацията е в момента – едно от най-широко обсъжданите неща днес са обявените цени на тока, газа, парното за следващото полугодие. Част от причините са обективни. Другите причини са, че тези процеси, които отдавна текат, предходното правителство просто ги замазваше под черджето, защото беше неизгодно с оглед на политическия цикъл да стават явни нещата. В края на краищата не може да удържаш такива обективни процеси твърде дълго време.

- Какво ще стане със заплатите ни след въвеждането на единната валута?

- Склонността да вярваме на интриги, измислици на някого, на когото леля му живяла еди-кога си и тя казала, че еди-какво си се е случвало, това не е сериозно! Има предизвикателства, има рискове, плюсове и минуси, но те не произтичат от природата на еврото, а от това кой какво прави. Само по себе си еврото нищо не променя в голямата си част, а и не осъзнаваме, че всъщност ние сме въвели еврото много отдавна. Още от времето, когато вързахме валутния курс с германската марка, и след това вече, когато германската марка стана евро.

Всъщност оттогава България в голямата си част е част от еврозоната и повечето плюсове и минуси са налични. Рисковете са в това, че институциите се управляват от хора и политици, същият политически риск, който съществува и в България, по подобие този риск съществува и навън. Ако в една къща живеят три поколения на всеки етаж и всеки един от тях има собствена икономика и валута, дали няма да е по-лесно за тази къща и семействата в нея да имат обща основа и когато ходят до магазина, да използват една и съща валута?

За това става въпрос. Това е елементарното обяснение, но в много случаи хората не могат да разберат за какво се прави. Но не бива да се страхуват, те няма да видят невидимите неща, които крият рискове.

- Има ли някакви рискове за доходите на българите?

- Еврото не може да определи доходи на някого, то не е ценово изменение. Причини за изменение на цените не могат да бъдат от факта, че ще бъде заменено плащането от лев в евро.

Това няма как да промени нещата, зад цените седи икономическа природа. Ако има някаква причина нещо да се променя, било в заплати, в цени или друго изражение, то ще е не защото сме въвели еврото, а защото в икономиката се случва нещо – започнали сме да работим повече, да произвеждаме по-качествено, политическите решения са по-качествени, което води до друго място и изгода на държавата, банковата ни система функционира по-рационално.

Това не опира до замяната на една банкнота с друга. Добре е хората да мислят, когато правят такива разсъждения, защото това е естествено. Трябва да можеш да си обясняваш дори малко по-сложните неща. В случая това, че много хора вярват на измислици, е голям провал на образователната система не само в България.
ВИЗИТКА:
  • Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца
  • Член на Фискалния съвет - независим консултативен орган по въпросите на фискалното управление
  • Завършил е УНСС, има редица специализации по макроикономика и бюджетен мениджмънт
  • Бивш зам.-министър на финансите в кабинетите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, отговарял за бюджета, структурните реформи и координацията на еврофондовете
  • Инициатор и координатор е на въвеждането на програмното бюджетиране в България