В 72 на сто от случаите даден медикамент започва да липса заради свърхтърсене и невъзможност на производството да догони търсенето, сочат данните на Европейската агенция по лекарствата. Такъв е случаят с лекарството за отслабванев световен мащаб.
 
В списъкът на лекарства в недостиг на ЕМА са 15 лекарства. Това са лекарства, които се покриват от здравните фондове напълно или частично.

Последните три години наблюдаваме изключително критични ситуации, уникални по отношение на недостига на медикаменти, като в повечето случаи причините са производствени, свързани с националните особености на веригите на снабдяването с лекарства, особено по отношение на скъпоструващите лекарства, а също и заради изтегляне на лекарства от българския пазар.

Но това не означава, че те напускат европейския пазар и в тази посока ние имаме важни предложения. Това обясни Христофор Иванов – член на Управителния съвет на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства по БНР.
 
По думите му едната възможност е внос на лекарствени продукти от единния европейски пазар чрез паралелен внос. Другата възможност е вносът на нерегистрирани ЛП от цял свят у нас, но само за болнично лечение по линия на Наредба 10, където тази възможност е регламентирана. „Ние апелираме да се подбори тази верига за достъп чрез намаляване на административната тежест по линия на паралелния внос.

Искаме времето за пускане на пазара на липсващ продукт от европейския пазар на нашия чрез паралелен внос да се съкрати от шест месеца на един месец.



Настояваме да се стартира процедурата по разрешение за употреба за този продукт от страна на нашата ИАЛ, като отпадне процедурата по искане за потвърждение от страната, откъдето идва лекарството и от тяхната агенция по лекарствата, че този медикамент съответства по определени критерии на това, което сме представили като желание да бъде доставено на българския пазар като паралелен внос.

Тази процедура трае понякога до една година и забавя разрешението за употреба“, заяви той.
 
Друг проблем е образуването на цена за дадения продукт, което също е на разрешителен режим. Това, което може да съкрати сроковете, е тези цени, които получават продуктите от паралелен внос за еднакъв и подобен вече утвърден на единния европейски пазар продукт и цена, да получават автоматично цената, без да се минава пред процедура по разрешаване.

Тя трае по закон 30 дни, но понякога отнема около два месеца и това забавя достъпът на продукта до пациента и аптечния пазар с 8 месеца, поясни още Христофор Иванов.
 
Според Боряна Маринкова, изпълнителен директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства, трябва да се предприеме регулаторна стъпка към съкращаване на тези срокове, дори трябва да се премине на регистрационен, уведомителен режим по отношение на цените от паралелен внос.

„Защото това са цени, които вече съществуват и следват цената на първовносителя. Този режим отново ще е през Националния съвет за цени и реимбурсиране. Така пациентите ще имат бърз достъп при различни критични ситуации“, обясни Маринкова.

Според нея предлаганите промени са нужни, за да не търсят пациентите лекарствата от чужбина.

"Такъв е случаят с липсата на лекарства за чревни паразити при деца, за които има доста сигнали и родителите го купуват от Румъния, в тези случаи медикаментът е предписан от лекар, и от Асоциацията смятат, че при такъв непреодолим проблем, те да могат да внасят нерегистрирани за амбулаторно лечение лекарства. Затова са необходими промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина“, допълни още Маринкова.

Маринкова припомни, че благодарение на паралелния внос в критичен момент пред този зимен сезон имаше достатъчно количества от най-масовия антибиотик, търсен от пациентите.

 Оземпик продължава да бъде търсен като медикамент в глобален мащаб, имаме уведомление, че доставките няма да бъдат ритмични, доставчикът за България е един, лекарството е в списъка на медикаменти в недостиг от страна на Европейската агенция по лекарствата, производството не може да догони свръхтърсенето - това е световен феномен...
 
"Редица държави от ЕС, съотносими с българския лекарствен пазар, имат по-либерални режими по отношение на снабдяването с липсващи лекарства чрез паралелен внос", коментира Антон Манолев – председател на УС на БАРПТЛ.
 
По думите му системата СЕСПА у нас работи добре. От Асоциацията за паралелна търговия подкрепят категорично дигитализацията в здравеопазването. СЕСПА е нова система и в този случай винаги могат да се търсят подобрения. Но трябва да мине време и да се направи анализ дали има нужда от промени, каза още Антон Манолев.

Всички страни от ЕС имат подобни системи - да се докладва за данните и на базата на формулата да се генерира списък на медикаменти, които могат да станат рискови да бъдат в недостиг.

Формулата е когато наличността на медикамента пада под 65 на сто за последните шест месеца, което не означава, че тези лекарства ги няма, а че те попадат в група на намаляващо количество, това да повишава вниманието на държавата към тях, поясни още Боряна Маринкова. И те влизат в забранителен списък.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук