Амбициозна стратегия за развитие на българската енергетика с 30-годишен хоризонт - до 2053 година, представи служебният енергиен министър Росен Христов. В нея се предвижда строителство на 4 нови ядрени реактора - два на площадката в Белене и два на тази в Козлодуй. Залага се изрично на максималното удължаване на живота на ТЕЦ-овете.

"Нямаме нищо свръхново, суперново или нещо, което не сме чували по един или друг повод. В момента поводът е отварянето на Плана за възстановяване и развитие, и излезе това. За съжаление, много подробности не са излезли, тъй като досега има само едно представяне", каза председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества Кремен Георгиев.

По думите на Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност това не е стратегия, а визия за стратегия.

"И не е стратегия за развитие на енергетиката, а за електроенергийния сектор, което до голяма степен ограничава обхвата и надеждите, които влагаме в този документ. От визия до стратегия периодът може да е много дълъг. Спорно е до каква степен служебното правителство има легитимността да изработва визия за стратегия. Но този акт трябва да се разглежда във връзка с отваряне на Плана за възстановяване и устойчивост. Използваме модели, които не внасят много информация, не осмислят ролята на енергийните спестявания, а задават необходимостта от нови мощности", допълни той.

Според Георгиев въглищните ТЕЦ-ове не могат да съществуват вечно.

"Това никой го не го оспорва. Въпросът е кога е моментът за тяхното затваряне, има ли такъв момент, или трябва да е дълъг период, през който трябва да се променят технологиите. Не може днес да затваряме един ТЕЦ, утре да отваряме АЕЦ. Базова мощност може да се замени само с базова мощност, а не с нещо друго. Към момента няма стабилна технология, която да превърне подобни източници от възобновяеми енергийни в базови. Те в момента съществуват, но не са толкова развити, че да могат да заменят тези мощности, които ще трябва да затворим, ако не предоговорим Плана", обясни той.

И подчерта, че дори 2030 година е къс срок за затварянето им.

"Принципната постановка в тази нова визия е, че България не отстъпва от целите за декарбонизация, а ги преразглежда, което е основа за разговори с комисията, или поне нашето правителство си мисли, че е така. Само че още никой не е чул гледната точка на комисията, която управлява този ресурс и поставя определени цели, които се повишиха.

Изглежда много популярна теза да заплатим въглищните централи, тя отговаря и на съответния икономически интерес, само че Европа иска да чуе, че ние ставаме по-енергийно ефективни. Това е принципът, който е заложен в новата стратегическа насока REPowerEU, където си говорим за много сериозно увеличаване на енергийната ефективност", добави Цанев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Попитан дали от износител на електроенергия, ще се превърнем във вносител, Кремен Георгиев отговори: "При затваряне на базови мощности - абсолютно сигурно. Скоро и имахме такъв пример, когато трябваше да бъде спрян блок на АЕЦ "Козлодуй". Разбира се, че и тя ще се оскъпи, тъй като произведената електроенергия от въглищни централи е толкова евтина, че може да задържи цените на битовите потребители, да се изнася енергия. Ако тя беше толкова скъпа, ние нямаше да може да я изнесем, защото никой няма да може да я купи."

"България не е изолирана и е част от регионалния пазар, в който има различни играчи с различни стратегии. Дори в представянето на тази стратегическа визия се наблегна на една идея, която е нерационална в дългосрочен план - ние ще помогнем на съседите си да си декарбонизират електроенергийните си, като им осигуряваме мощности в момента, в който те не им стигат. Трябва да се мисли за използване на местни енергийни ресурси. Това го правят и по-големи държави от нас", каза Драгомир Цанев.

Той е категоричен, че много отдавна е трябвало да започне подготовката за трансформацията на регионите, които зависят от производството на въглищната електроенергия.

"А проектът за ВЕЦ по Дунав с всяка изминала година става все по-трудно осъществим, заради климатичните промени и намаляването на потока на равнището на реката. Това е от проектите с най-малка перспектива, има и причина, поради която 50 години не е осъществен", поясни още експертът.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук