През 2024 г. 17,4% от населението на Европейския съюз се е считало за субективно бедно. Това показват новите данни на Евростат. Темата е голяма и сериозна, тъй като отразява усещането на хората за лишения, не само техните доходи.
Това е подобрение спрямо 2023 г., когато делът е бил 19,1%. Въпреки положителната тенденция, България остава сред страните с най-високо усещане за бедност – 37,4% от българите се определят като бедни, което ни нарежда втора след Гърция (66,8%) и пред Словакия (28,7%).
В същото време Нидерландия и Германия отчитат най-ниски нива – по 7,3%, а Люксембург – 8,5%. Данните показват, че икономическата стабилност и социалните политики в Западна Европа продължават да осигуряват по-голямо усещане за сигурност и благополучие.
"Данните са положителни, но България остава уязвима"
"Тези данни показват положителна тенденция в борбата със субективната бедност в ЕС, въпреки че остават предизвикателства. България продължава да е сред страните с висок дял на субективно бедните. Субективната бедност в Европейския съюз намалява за всички възрастови групи", коментира пред БЛИЦ икономистът Румен Гълъбинов. И допълва:
Широките неравенства в доходите и достъпа до услуги задълбочават това усещане. Социалната и икономическа поляризация в българското общество създава усещането за бедност и безпереспективност.
Изследванията на Евростат показват, че българите имат затруднения с осигуряването на основни нужди. България е на едно от челните места в ЕС по показателите за социални и материални лишения. Затова твърдя, че е не само въпрос на доходи, но и усещане за лишения."
На въпрос защо у нас има толкова сериозен разрив между статистическите показатели и реално усещаните доходи, експертът обяснява така:
"ЕС постигна напредък по водещата цел за намаляване на бедността. Но когато инфлацията е висока, тя намалява покупателната способност на парите. Обявената инфлация често се изчислява на базата на потребителска кошница от стоки и услуги, а повишаването на цените на тези основни стоки се усеща по-силно, отколкото ако поскъпнат луксозни стоки.
Сива икономика, ниско доверие в институциите
Попитан защо България изостава дори от държави с подобен икономически профил като Румъния и Хърватия, Румен Гълъбинов изтъква няколко ключови причини:
"В България имаме значителна сива икономика и доста хора получават част от възнаграждението си неофициално. Разходите за живот се увеличават по-бързо от доходите. Така увеличението на заплатите изостава от темпа на инфлация и реалният доход на домакинствата намалява."
Той допълва, че регионалните неравенства и липсата на доверие в институциите играят съществена роля.
"Има големи разлики между заплатите в София и големите градове и тези в други райони на страната. Усещането за корупция и ниското доверие в институциите също влияят върху негативната оценка на личното благосъстояние."
ЕС върви към подобрение, България – пред труден път
Докато Европа като цяло отчита напредък в борбата със субективната бедност, България остава в групата на най-уязвимите общества в ЕС. Без активни мерки срещу сивата икономика, регионалните различия и инфлационния натиск, подобрението у нас ще остане по-скоро статистическо, отколкото осезаемо за българските домакинства.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
