Българската народна банка публикува данните за платежния баланс през първото тримесечие на 2021 г. Забелязват се някои негативни тенденции, които са свързани с продължаващата пандемия, пише в свой анализ за "Труд" финансистът Димитър Чобанов.


Ще се спра по-подробно на текущата сметка и преките чуждестранни инвестиции, които са важни за дългосрочното икономическо развитие. 

Текущата сметка е отрицателна (163,5 млн. евро) за второ поредно тримесечие, което се дължи до голяма степен на  отрицателния търговски баланс и невъзможността на останалите показатели да го компенсират.

Преди Глобалната криза от 2009 г. текущата сметка традиционно е отрицателна. Това се дължи и на засиления процес на инвестиране, като преките чуждестранни инвестиции през този период са значително по-високи, което води и до внос на машини, съоръжения и оборудване. След Глобалната криза тази ситуация се промени, като за положителната текуща сметка допринасят средствата от европейските фондове, както и парите, които емигрантите изпращат на своите семейства. 

Търговският баланс, който включва търговията със стоки, е отрицателен (539,1 млн. евро), като влошаването спрямо първото тримесечие на 2020 г. със 132 млн. евро. Износът на стоки се увеличава с 623 млн. евро (8,7%) и достига 7,78 млрд. евро, докато вносът се увеличава в по-голям мащаб със 755 млн. евро (10%) и достига 8,32 млрд. евро, което е и причината за влошения търговски баланс.

Тези стойности на вноса и износа са най-високи исторически за първото тримесечие на годината, което показва възстановяване на международната търговия, но това е съпроводено и със сериозни инфлационни процеси.

Цените на редица суровини се повишават, като освен възстановяването, това се дължи и на отрицателните лихвени проценти и печатането на пари от страна на централните банки. Нарастването на вноса може да се разглежда като сигнал за раздвижване на икономиката и да очакваме повишаване на темповете на икономически растеж през следващите тримесечия.

Салдото на услугите не успява напълно да компенсира отрицателната стойност при търговията със стоки. То е положително в размер на 538,7 млн. евро, което е влошаване спрямо първото тримесечие на 2020 г. със 198,2 млн. евро.

Износът на услуги намалява с 426,5 млн. евро (23,9%) и е в размер на 1,36 млрд. евро. Кризата с коронавируса засяга предимно сектора на услугите, където спадовете по-трудно се наваксват.

Ограниченията пред движението на хора и в първоначалните периоди на стоки се отразяват негативно на международния транспорт и пътуванията, които са част от услугите. Транспортът (износ) спада с 49,3 млн. евро (13,4%) и достига 319,3 млн. евро. Пътуванията (износ) са статията, която съответства в голяма степен на туризма и първото тримесечие в нормални периоди се характеризира с по-високи стойности поради приходите от зимен туризъм. През първото тримесечие на 2021 г. приходите от туризъм (пътуванията) намаляват със 182,1 млн. евро, което представлява спад с 47,7%. Те са в размер на 199 млн. евро и са най-ниски за първото тримесечие на целия период 2007-2021 г. По време на Глобалната криза, независимо от несигурността, ефект с подобни мащаби през първото тримесечие на съответните години не се наблюдаваше, което е свидетелство за по-различния характер на текущата криза. За съжаление, перспективите за предстоящия летен сезон са също негативни, поради продължаващата несигурност и информацията за откази на полети и международни туроператори от дестинациите в България. Приходите от летен туризъм са значително по-високи и тяхната недостатъчна стойност за втора поредна година ще се отрази негативно на платежния баланс и на икономическото развитие. Стойностите на транспорт и пътувания са оценки и не се базират на директни счетоводни данни, като има необходимост от провеждане на ново проучване за осъвременяване на информацията, когато се нормализира ситуацията. 

Вносът на услуги също намалява, но в по-малка степен – спадът е с 228,3 млн. евро (21,7%) и достига 822,9 млн. евро. Спадът в пътуванията (внос) е 80 млн. евро (32,7%) и достига 165,1 млн. евро, като тази статия показва разходите на български туристи при пътуванията им в чужбина. Спадът в разходите е по-малък от намалението на приходите, които реализираме от туризъм и влиянието върху платежния баланс е негативно. 

Друга важна статия от текущата сметка е част от вторичния доход и представлява парите, които българските емигранти изпращат на своите семейства.

В някои периоди стойността им надхвърля преките чуждестранни инвестиции, което е показателно за тяхното значение за подкрепа на доходите и потреблението на хората. Паричните преводи от емигранти представляват също оценка и не са на базата на директна счетоводна информация.

За периода 2009-2021 г. през първото тримесечие най-ниска стойност е реализирана през настоящата година и е в размер на 39,7 млн. евро.

Намалението е със 198 млн. евро, което е спад с 83,3%. Пандемията, загубата на работни места и несигурността водят до намаление на възможностите на емигрантите да правят подобни преводи, което се отразява негативно и на хората, които разчитат на тях. Ако погледнем източниците по страни, традиционно най-големи трансфери идват от Германия, САЩ, Испания, Великобритания, Гърция и Италия. 

Като цяло статията вторичен доход е с положително салдо от 369,4 млн. евро, като се влошава спрямо първото тримесечие на 2020 г. със 107,2 млн. евро (22,5%). 

Първичният доход почти остава без промяна, като тримесечното салдо е отрицателно в размер на 532,6 млн. евро. Основната причина за отрицателната стойност е доходът, който се изплаща по линия на преките чуждестранни инвестиции в размер на 706 млн. евро (при 604 млн. миналата година). Преките инвестиции са чуждестранна собственост и при реализиране на печалба средствата изтичат от страната като дивиденти. 

Капиталовата сметка е с положително салдо в размер на 224,4 млн. евро, като тук най-голямо влияние имат средствата по европейските фондове, които са с дългосрочен характер. 

Финансовата сметка е с положително салдо в размер на 3,56 млрд. евро, което означава, че повече средства са напуснали страната, отколкото са влезли в нея. Промяната спрямо същия период на предходната година е с 4,4 млрд. евро.

Най-голямо влияние оказва статията други инвестиции, която е с положително салдо от  2,23 млрд. евро и промяна спрямо миналата година в размер на 3,27 млрд. евро.

Основната причина за това е, че валутата и депозитите, които български резиденти държат по сметки в чужбина, се увеличават с 2 млрд. евро, като промяната спрямо същото тримесечие на миналата година е с 3,37 млрд. евро. 

Най-голям интерес от показателите на финансовата сметка предизвикват преките чуждестранни инвестиции. Те са от голямо значение за дългосрочното развитие, тъй като са източник на обновяване на съоръжения и технологии в икономиката, както и методи и организация на бизнес процесите.

В последните години преките инвестиции в България са в пъти по-ниски като дял от БВП спрямо ситуацията преди Глобалната криза. Причината основно е във влошаващата се бизнес среда в периода на предходното управление.

Влошаването се дължи на липсата на сигурност относно упражняването на правата на собственост, административните пречки, които позволяват натиск и субективна намеса в икономическите процеси. Рамката за бизнес често се променя, липсва устойчивост, като реактивното поведение (тичането след събития) се съчетава и с лобистки интереси.

Планирането на инвестиционни проекти е силно затруднено, като не може да се фиксират във времето кога точно ще стартира реално нова производствена мощност, колко ще са регулаторните разходи, колко ще струва използваната енергия за даденото производство, както и от кои точно източници ще бъде набавена.

Най-популярното международно сравнение за качеството на бизнес средата се публикува от 2004 г. от Световната банка и се нарича “Doing Business”. То се състои от 10 групи показатели, които получават количествени оценки, те се обединяват в един общ показател – „лекота за правене на бизнес“.

изследването „Doing Business 2020“ България е класирана на 61 място от 190 страни. Поради кризата с коронавируса, през есента на 2020 г. не бе публикувано изследване, като това предстои да се случи в следващите месеци. 

В групата показатели „стартиране на бизнес“ сме класирани на 113-о място (спад с 14 места), като причината е липсата на напредък. Този показател включва само процедурите по регистрация пред отделни институции, но не и издаването на разрешителни за бизнес. При нас обхваща 7 процедури и отнема 23 дни.

По отношение на „достъп до електропреносната мрежа“ сме на 151-во място (спад с 4 места). Тук процедурите са 6 и отнемат 262 дни. Най-много време, 84 дни, отнема процедурата по свързване, инспекция и издаване на съответните документи.

Това са само два примера за проблеми пред бизнес средата, които с управленска воля, реформи и дигитализация могат да бъдат относително бързо решени, като в съчетание с невисоките преки данъци ще дадат положителен сигнал към инвеститорите. 

Преките инвестиции в България през първото тримесечие на 2021 г. са отрицателни в размер на 27,8 млн. евро, което е влошаване с 369 млн. евро спрямо същия период на предходната година. Това означава, че повече съществуващи инвестиции в страната са ликвидирани, отколкото са направени нови.

Обикновено данните търпят ревизии в течение на годината, но тази отрицателна стойност е сигнал за липсата на инвестиционен интерес и необходимостта от реформи. Влошаване се наблюдава при дяловия капитал с 99 млн. евро и при дълговите инструменти с 413 млн. евро. Подобрение има при реинвестираната печалба със 143 млн. евро, но то не е достатъчно да компенсира спада на останалите два компонента. 
Грешките и пропуските са относително големи и са в размер на 1,46 млрд. евро. 

В резултат на поведението на посочените индикатори, резервните активи на БНБ намаляват с 2,034 млрд. евро, което означава, че този финансов ресурс е напуснал страната през първото тримесечие на 2021 г.