Икономическата кризата тепърва ще се разгръща, когато отпаднат мерките за подкрепа на бизнеса и социалните плащания. Това прогнозира дългогодишният журналист и икономист Михаил Кръстев.

„Говорим много за здравна криза, говорим и за политическа криза, но не говорим достатъчно за икономическа криза“, посочи още той в интервю за БГНЕС, припомняйки, че през следващите години едно от най-големите предизвикателства пред страната ни ще бъде преодоляването на негативните икономическа последици от COVID-19.


Михаил Кръстев, Снимка: БГНЕС

Михаил Кръстев е част от екипа на Съвета по икономически и публични политики, разработил Стратегия за дългосрочен ускорен растеж и конкурентоспособност на България.

В документа експертите подчертават, че макар и малка и отворена икономика като нашата, която се намира в голяма зависимост от световната стопанска конюнктура, има много неща, които може и трябва да направим сами.

„Мораториумът върху изплащането на кредитите и възможността те да бъдат отсрочвани, както от физическите лица, така и от бизнеса, отпадна в края на месец март. Кризата ще се разраства.

Възможно най-бързо трябва да започне диалог какви да са мерките, които трябва да бъдат предложени и които да предприеме държавата, за да може максимално бързо да се възстановим от кризата и да надградим и над нея“, каза още Кръстев и допълни: „Кризата дава и възможности, надявам се те да бъдат използвани“.

В програмата експертите очертават два варианта за действия на държавата в условия на криза – да измести предприемачите в процеса на създаване и разпределяне на блага, което значи неефективност и задлъжняване, или да се стреми да създаде добра и конкурентна среда за предприемачество и производство.

На въпроса как се справи страната с мерките в помощ за бизнеса и какви мерки трябва да очерта оттук нататък, Михаил Кръстев заяви:

„Относително добре. Ние следваме модела, който се прилага в повечето европейски държави – изключително подпомагане на икономиката, изключително подпомагане на работещите, подпомагане на социално уязвимите групи.

В тези условия обаче не е предвидено как ще реагира икономиката, как ще реагира пазарът на труда и как ще реагират домакинствата след приключване на мерките.

Субсидираната заетост, която на практика се прилага във всички европейски държави, чрез осигуряването на достатъчно средства, за да не се стига до по-голяма ниво на безработицата и освобождаване на хора, е временна мярка. Тя не може да бъде ефективна в дългосрочен план“.