Финансовото богатство на населението се увеличава с близо 4 млрд. лв. през последните 12 месеца, надхвърляйки 38 млрд. лв. към края на септември 2010 г. Увеличението на богатството с двуцифрени темпове (11% годишно) се дължи на нарастване на всички пера от финансовия портфейл на домакинствата (с изключение на акциите). Това се казва в доклада на Индъстри Уоч „Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища”.
Специалистите обръщат внимание, че въпреки понижението на лихвите по депозитите банковите влогове продължават да растат. Домакинствата се стремят да си осигурят по-голям буфер от спестявания, в случай че загубят постоянните си доходи (от заплати, наем, парични преводи от чужбина). По тяхното мнение ситуацията на пазара на труда в страната остава несигурна, като намалението на безработицата в последните няколко месеца е по-скоро сезонен ефект отколкото трайна тенденция.<br /> <br /> Българските домакинства, за разлика от европейските, поне засега не изявяват предпочитание към активно управляваното богатство (във взаимни или доброволни пенсионни фондове), което носи повече риск, но и по-висока (очаквана) доходност. Паралелно с това обаче нараства интересът към международните финансови пазари и вложенията в чужди взаимни фондове.<br /> <br /> Според експертите се е сбъднала прогнозата, че през втората половина на 2010 г. ще наблюдаваме известно раздвижване на пазара на жилища. Въпреки че на национално равнище цените все още падат, в София за първи път от две години се отчита поскъпване на жилищните имоти &ndash; с над 2% спрямо предходното (второ) тримесечие на 2010 г. Възходящата тенденция по отношение на цените на жилищата в столицата вероятно ще продължи с умерени темпове и през следващите тримесечия, смятат от Индъстри Уоч. <br /> <br /> Още повече че жилищният кредит става все по-достъпен. Потенциалът за експанзия на ипотечното финансиране е голям. В България едва 9% от стойността на всички жилища е финансирана чрез банков кредит, което е близо 4 пъти по-малко в сравнение с развитите европейски страни като Австрия например.<br /> <br /> През последния месец се засилиха опасенията от възникването на нови фискални кризи в Португалия, Испания, Италия и други задлъжнели страни. Европейската дългова криза, засегнала първо Гърция, а после и Ирландия, оказва косвено отражение върху финансите на населението чрез задържане лихвите по кредити и депозити на относително високи нива и обезценяване на еврото спрямо долара и основните суровини, което намалява покупателната способност на домакинствата в долари. За разлика от други страни като Италия обаче, българите нямат преки инвестиции в държавни облигации на някои от потенциално застрашените страни-членки на ЕС. Затова и появата на нови дългови кризи в еврозоната би имала по-скоро ограничен непосредствен ефект за финансовото здраве на домакинствата в България, смятат специалистите. <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />