Българите плащат по-високи цени за основни хранителни продукти в сравнение с редица европейски държави. Това заяви главният икономист на КНСБ д-р Любослав Костов пред "Телеграф". По думите му, официалната статистика подвежда обществото.
Разминаване между едро и дребно
Костов уточни, че данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) отчитат цени на едро, които не касаят обикновения потребител.
Според проучванията на синдиката цените на дребно в над 400 обекта в страната са с 30–50% по-високи. "Например сиренето официално го изкарват 11 лева за килограм, а в магазините е около 20 лева", каза той.
Спекула и еврото
По думите му въвеждането на еврото може да доведе до спекула, каквато се наблюдава и в други държави, но не е основната причина за поскъпването. Българинът обаче губи покупателна способност – ценовите равнища вече са 87% от европейските, а доходите – едва 67%.
Най-скъпите основни храни
"Нашето сирене е най-скъпо, хлябът е най-скъп, олиото е най-скъпо. Във всяка друга страна тези продукти са по-евтини, ако се съпоставят доходите и цените", категоричен е Костов.
Според него малката потребителска кошница в Германия може да се купи 33 пъти с тяхната минимална заплата, докато в България – едва 7–8 пъти.
Необходими доходи и кредити
Изчисленията на КНСБ показват, че за да може един работещ да покрива основни разходи за храна, сметки, култура и почивка без кредити, трябва да получава минимум 1900 лева брутна заплата (около 1500 лева чисто). Въпреки това, между 50 и 60% от българските домакинства живеят на кредит.
Решенията според КНСБ
- Изсветляване на икономиката и прозрачност в доставките.
- Проверки на КЗК за картелни практики.
- Повишаване на доходите и колективното трудово договаряне.
Костов подчерта, че колективните договори водят до средно 14% по-високи заплати, но в България покритието е едва 28%, далеч под заложената в директивата на ЕК цел от 80%.
