Бурното технологично развитие и особено навлизането на новите информационни технологии в живота на хората разсича непрекъснатата линия на поколенията и отваря пропаст между младите и по-възрастните генерации, сочи доклад на Българската стопанска камара.

Проблем, който трябва да се постави на дневния ред е, че според проучване на БСК, обхванало 30 000 водещи предприятия, бизнес елитът в България застарява в критични размери. Около 35-40% от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години. Още около 35% от тях наближават пенсионната възраст, съобщава "Трафик".

Докладът се основава на данни от международни изследвания и проучвания на БСК относно предприемачеството в България и приемствеността между поколенията в бизнеса (предимно фамилния бизнес).  В него се посочва още, че предприемаческата среда в България е сравнително по-слабо развита, спрямо другите страни в преход.

Какво, в крайна сметка, е бизнес елит?

В България има две групи предприемачи. Едните са малка, но елитарна, енергична група от иновационно-ориентирани бизнеси, които усвояват иновациите забележително активно и ефективно, а другата, много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации.

Истинското предизвикателство пред публичните политики тогава е да се разпространи иновационната култура сред втората група и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.

Според изследванията, нивото на предприемаческата активност в начална фаза в България е 3,46%, което включва 1,95% от пълнолетното население, занимаващо се с възникващи предприемачески начинания, и още 1,51% - нови собственици на бизнес. Независимо от много ниските нива на този показател у нас, сравнително голям процент от тези предприемачески инициативи успяват да оцелеят достатъчно дълго, за да се превърнат в утвърдени бизнеси.

През 2015 г. само 15,8% от пълнолетното население на България забелязват добри възможности за започване на бизнес в района, в който живеят. Този резултат е значително по-малък от съответните стойности за Румъния и Гърция, например.

Изследванията показват, че се открояват две категории предприемачи – движени от възможност или движени от необходимост. Броят на движените от необходимост предприемачи съставлява около една-трета от общия брой предприемачи у нас, което е твърде висока стойност, в сравнение с много други държави.

В подхода на правене на бизнес се открояват също две групи предприемачи – едните са малка (20%), но елитарна и енергична група с иновационно-ориентирани бизнеси, а другите са много по-голяма група от бизнеси, които не се занимават с иновации и са насочени предимно към приспособяване и оцеляване.

За да се захрани българският икономически растеж, е важно да се идентифицират онези активни предприемачи, които разчитат на високи темпове на растеж и да бъдат подкрепени чрез регулаторни и други мерки, тъй като те са бизнес лидерите, от които се очаква да внесат нова динамика в икономиката, препоръчва докладът.

Важно е също да се разпространи иновационната култура сред втората група предприемачи и така да се разшири базата, от която зависи международната конкурентоспособност на българската икономика.

Около 35-40% от собствениците, съдружниците, управителите и членовете на бордовете на предприятията са на възраст 65 и над 70 години (източник: БСК)

Като цяло, структурата на бизнеса в България е твърде раздробена и маргинализирана. Към настоящия момент са регистрирани около 1 млн. фирми, но само 45% от тях имат някаква икономическа дейност. Около 93% от активните фирми са микропредприятия (от 0 до 9 заети).

Близо 6% са малките предприятия (от 10 до 49 наети), а броят на средните и големите предприятия (50 до 250 и над 250 заети) гравитира в рамките 1%. През последните 6 години са закрити общо 4085 предприятия – 85 големи, 1000 средни и 3000 малки.

Фамилният бизнес съставлява около 42% от всички частни български фирми. Семейните фирми осигуряват близо 20% добавена стойност към БВП на страната и около една-трета от работните места. Специфичните потребности и потенциал на фамилния бизнес в България се пренебрегва и подценява от държавните институции, се посочва в доклада.

Един от основните проблеми на фамилния бизнес е неговото трансформиране, своевременното предвиждане, планиране на унаследяването и осигуряването на плавен преход от едно поколение към друго. Според докладите на Европейската комисия, приемствеността, предаването на бизнеса е общоевропейски проблем. Трансферът на бизнеса е най-критичната фаза от жизнения цикъл на малката фирма и един от основните рискове във фамилния бизнес.

Според международните проучвания, само около 40% от фамилните бизнеси оцеляват при прехода от първо към второто поколение и едва 15% достигат третото поколение наследници. Страните с развита пазарна икономика имат създадени традиции и култура в осигуряване на приемственост и се стремят да подпомагат този процес чрез проучвания, консултации, регулаторни механизми и пряка институционална подкрепа.

Освен това Според проучванията, трудностите при постигането на успешен трансфер в бизнеса са свързани с няколко типа проблеми и предизвикателства: семейният бизнес не винаги разполага с ясна визия и стратегия; различните гледни точки на поколенията; липсата на знания, умения и готовност за поемане управлението на бизнеса от следващото поколение – бизнес наследници; несъгласия в семейството относно вземането на решения за разпределение и реинвестиране на печалбата, както и за ролята и позицията на отделните членове на фамилията9; отношение на заинтересуваните от дейността на предприятието страни (стейкхолдерите) към трансфера на бизнеса.

Това е показател за липсата на доверие към следващото поколение и за липсата на готовност и желание за осъществяване на плавен преход и трансфер в бизнеса. Последствията от тази тенденция могат да се окажат крайно неблагоприятни за българската икономика, предупреди БСК.