Рекордните жеги и опустошителната суша в южните части на Европа взеха жертва - зехтина.  Горещата вълна в Южна Европа заплашва да причини втора поредна лоша реколта и празни рафтове наесен, пише The Guardian.

Очаква се тази година производството на зехтин в Южна Европа да намалее с 40% заради сушата, прогнозират експерти, предава "Стандарт".

Според оценки на Европейската комисия, производството ще спадне до 1 391 милиона тона при 2 272 милиона тона миналата година.

  • Испания се готви за втора лоша година

След като пролетна гореща вълна засегна цъфтежа в Испания, която произвежда около половината от глобалната реколта от маслини, прогнозите са реколтата да бъде само с 28% повече от миналата година, когато бяха произведени само 660 000 тона зехтин - най-ниското ниво от почти десетилетие.

Международният съвет за зехтина прогнозира, че тази година страната ще произведе 850 000 тона, в сравнение с типичните 1,3 милиона тона годишно. Прогнозата беше направена преди настоящия период на високи температури.

Индустрията се опасява, че производството може да се окаже още по-лошо. Втората гореща вълна с температури до 43 градуса по Целзий в някои южни части на Испания кара дърветата да хвърлят неузрели плодове, за да запазят влагата. "В Испания вече знаем, че това ще бъде още една лоша година, но никой не може да се справи с това, което се случва в момента", казва Уолтър Занре, главен изпълнителен директор на британския клон на Filippo Berio, най-големият производител на зехтин в света.

Занре добавя, че вероятният недостиг на зехтин означава, че цените вероятно ще се повишат допълнително на фона на подобни слаби реколти в Италия и Португалия. Цените на едро са се удвоили от началото на 2022 г. В Обединеното кралство цената на дребно на зехтина е нараснала с 47% на годишна база.

  • Рекордни цени в Гърция

В Гърция се очаква производството да се намали от 300 хиляди тона през 2022 г. до 200 хиляди тона през настоящата 2023 г., съобщава порталът libre.gr. Новата реколта ще бъде прибрана след два месеца, но отсега се отчита ниско плодоносене и поражения от плодова муха. В южната ни съседка цените на зехтина през последния месец скочиха до рекордните 6,5 евро на литър (в Крит и Пелопонес те достигнаха до 7,5 евро литъра, а най-висока е цената в Лакония  - 8,4 евро). За сравнение - през март 2021 г. зехтинът в Лакония е струвал 2,9 евро за литър, което за тогава бе рекордна стойност.

Цените по принцип се диктуват от Испания, която е основен производител на зехтин. А там сушата е много сериозна, което "гарантира" ниски добиви.

  • Износът на Турция скочи с 240%

В същото време Турция спира износа до ноември, когато ще прибере новата реколта. Това действие на Анкара предизвика опасения за глобален недостиг на продукта, пише гръцкото издание "Емефсия", цитирано от economic.bg. Мярката е в отговор на голямото търсене на турски продукти и повишаване на цената на зехтина в страната.

Според изявление, публикувано от турското министерство на търговията, производствените и пазарните цени са се увеличили със 120% в Турция от юни насам. Испания отбеляза увеличение с 84%, Италия с 58%, а Гърция със 72% в сравнение със същия период на миналата година.

Докато производството в Испания и Италия, най-големите производители в света, е спаднало с 20% през сезон 2022 - 2023 г. поради сушата, през същия период производството на зехтин в Турция се е увеличило с 62%.

По-голямото търсене на турски зехтин даде голям тласък на износа. Той расте с близо 240% до 136 000 тона за периода ноември - юли.

Турското министерство на търговията изрази загриженост, че някои страни, по-специално Италия и Испания, преработват и препродават вносен зехтин на трети страни.

В отговор миналия месец Турция въведе експортна такса (0.20 цента на килограм) върху доставките в чужбина.

  • Тунис стана спасението на Европа

Европейските производители, изправени пред тежката ситуация, се обърнаха към Тунис, най-големия производител на зехтин в арабския свят, за да запълнят недостига в доставките. Африканската държава продава 90% от своя зехтин на едро, основно на големи производители като Испания и Италия, където се смесва с други масла и се продава с етикетите на тези страни.

Въпреки слабите добиви през реколта 2022 - 2023 г. приходите от износ се увеличиха с около 37%.

Прогнозите сочат още 30% увеличение на износа до 200 000 метрични тона за предстоящата есенна реколта 2023 - 2024 г., в сравнение със 155 000 метрични тона, изнесени миналата година.

Въпреки това опасенията за предстоящия световен недостиг на зехтин стават все по-изразени.

Международният съвет по зехтина се въздържа да определи ситуацията като криза, но говорител на организацията заяви, че "сме изправени пред сложна ситуация, която е последица от климатичните промени."

До каква степен това ще се отрази на потребителите засега остава неясно. С повишението на цените големият въпрос ще бъде "продължават ли потребителите да купуват зехтин на тези цени или ще има пренасочване към други продукти".

  • Плодовете са в беда

Разбира се, проблемът, който екстремните горещини създават за храните, е много по-общ. Той засяга не само зехтина, но и за много от земеделските култури.

Екстремните горещини са климатичният ефект, към който културите са най-уязвими, казва Кори Леск, изследовател на климата в колежа Дартмут. "Културите са приклещени между сух въздух и суха почва, което може да доведе до трайни увреждания", казва той пред CNN.

В Италия, която това лято се бори с горещини, суша и наводнения, плодовете бяха особено тежко засегнати, казва Лорензо Бацана, икономически мениджър на асоциацията на италианските фермери Coldiretti.

Реколтата от череши намаля с около 60%, спадът при прасковите и нектарините е около 30%, а при кайсиите от 20%, казва Бацана. Доматите също са в беда вследствие на увреждания на реколатата от градушки и от изпепеляващото слънце.

  • Макдоналдс в Индия изавди домата от бургерите

В Индия цените на доматите скочиха с над 400% миналия месец след големите горещини и проливните дъждове.

Някои заведения на McDonaldТs в страната временно извадиха доматите от менюто си през юли, а Burger King прибегна до същата практика през август, посочвайки като причина проблеми с качеството и доставките.

В САЩ реколтата в южните и западните части на страната изглежда е особено тежко засегната, казва Никълъс Полсън, преподавател в Университета на Илинойс.

"Горещините, в комбинация с много сухите условия, засягат основно културите в тези региони, сред които са пшеницата, памука, царевицата и соята".

Експерти предупреждава, че за производството на храни ще стане по-лошо, тъй като причинената от хората климатична криза засилва честотата и тежестта на екстремните климатични явления. "Това на практика променя рисковия профил, с който се сблъскват фермерите," казва Полсън.

Засега глобалната хранителна система се оказва относително издръжлива, казва Леск от колежа Дартмут, въпреки все по-горещите лета.

Екстрмните метеорологични условия обаче се ускоряват по-бързо, отколкото климатичните модели прогнозират, което означава, че климатичните рискове вероятно са по-големи и се случват по-бързо, отколкото повечето хора са очаквали.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук