Световният енергиен урок не беше напразен за Турция. Преди Анкара да има време да пусне първата атомна електроцентрала, тя вече е готова да построи втора и трета, защото ядрената енергия е не само евтина, но и екологична.

Но колкото повече ядрена енергия получава Турция, толкова по-малко ще зависи от руския газ в бъдеще.

Турция планира да построи още две атомни електроцентрали след АЕЦ “Аккую”, разработен от “Росатом”, каза турският президент Реджеп Тайип Ердоган.

„Посещавайки АЕЦ “Аккую”, лично се запознах със ситуацията с ядрената енергетика у нас. Работата на централата продължава. Планираме да пуснем в експлоатация първи реактор през 2023 г. Така Турция ще стане една от малкото страни с ядрена енергия. След “Аккую” ще започнем работа по втората и дори по третата АЕЦ“, каза Ердоган.

Енергийната криза в Европа, предизвикана от недостиг на газ, принуди европейските страни да се върнат към „омразните“ въглища и да помислят за необходимостта от ядрена енергия. Това явно засили решимостта на Турция, която реши да стане не само газов хъб, но и атомна сила.

Ядрената енергия привлича както по икономически причини (ниска цена на производство на киловатчаса), така и по екологични причини. Въпреки че ЕС не признава ядрената енергия като „зелена“, всъщност това е производство с нисковъглеродно съдържание.

„Най-добрият показател за най-новите атомни електроцентрали е само два грама на киловатчас. Вятърните електроцентрали имат същия показател. А при слънчевите електроцентрали е много по-лошо“, коментира Сергей Кондратиев, заместник-ръководител на икономическия отдел на Фондация „Институт за енергетика и финанси“.

Въпреки това Турция едва ли ще успее да построи нови АЕЦ при онези изключително атрактивни условия, при които “Росатом” реши да строи АЕЦ “Аккую”, смята той.

Сега всички рискове на проекта се поемат от руската страна. Тя строи, търси финансиране, при това с Анкара не е подписано споразумение, което да гарантира на “Росатом” възвръщаемост на инвестициите.

„Турция получи инвеститор, който е създал работни места по време на строителството и ще пусне в експлоатация електроцентрала, която ще генерира повече от 30 милиарда киловатчаса годишно, когато бъдат пуснати и четирите реактора. В същото време инвеститорът не изисква никакви привилегии и гаранции “, казва Кондратиев.

Когато “Росатом” навлезе на турския пазар, турската икономика растеше с високи темпове, страната имаше макроикономическа и финансова стабилност и устойчива валута. Сега турската икономика загуби позиции: инфлацията е извън всякакви граници, турската лира продължава да отслабва.

Ако по-рано имаше очаквания за бърз ръст на потреблението на електроенергия в Турция, сега прогнозите вече не са толкова розови. От друга страна, потенциалните реактори на новата атомна електроцентрала ще бъдат пуснати в експлоатация не по-рано от 2030 г.

Ще отнеме време за договаряне и изготвяне на договори, плюс пет до шест години за самото строителство. А днес не е толкова лесно да се предвиди какво ще бъде търсенето на електроенергия след десет години.

„Сега сме в исторически повратен момент, когато се появяват нови сектори на икономиката, които могат сериозно да увеличат търсенето на електроенергия. Това са не само електрическите автомобили, но и доста бързото разпространение на електрическо отопление “, казва експертът.

Според него Турция може да избере изгодно място за нова атомна електроцентрала, където ще има търсене. Например, ако построите обекта в европейската част на страната, тогава, от една страна, ще бъде възможно да прехвърля електроенергия в Истанбул, най-големият град в страната, а от друга, за износ в Европа, предимно към балканските страни - България, Гърция и други, каза източникът.

Ключовият момент е какви условия ще предложи Турция. Защото нито китайските, нито руските, камо ли европейските инвеститори днес няма да искат да инвестират в изграждането на нови атомни електроцентрали в Турция и да поемат рискове на плещите си, смята експертът.

Анкара ще трябва да предложи гаранции за възвръщаемост на инвестицията: например да впише в договора задължението за закупуване на електроенергия на определена цена.

Пример са инвеститорите в атомната електроцентрала “Хинкли Пойнт” които поискаха британското правителство да сключи дългосрочно споразумение за задължително изкупуване на електроенергия при почти 100 лири на мегаватчас. „По това време това е повече от двойно по-висока от нормалната цена от 40 лири за мегаватчас“, казва експертът.

Ако Анкара е готова да предложи гаранции за възвръщаемост на инвестициите, тогава “Росатом”, разбира се, ще поеме проекта. „Засега търсенето в Русия е по-малко от един реактор годишно, така че “Росатом” има свободен капацитет за износ и търси нови проекти както в Европа, така и в Азия“, казва Кондратиев.

Но тук възниква „факторът на “Газпром“. Турският пазар за него е един от най-големите в Европа. Колкото повече ядрена енергия предоставя “Росатом” на Турция, толкова по-малко турците трябва да изгарят газ, за да произвеждат електричество. Липсата на ядрени мощности би принудила Анкара да прехвърли повече въглищни ТЕЦ към производство на газ и така да увеличи вноса си на газ.

Според Кондратиев появата на една атомна електроцентрала с четири реактора в Турция може да доведе до изтеглянето на повече от 5 милиарда кубически метра газ от пазара. Това означава, че три такива централи ще направят ненужни всичките 15 милиарда кубически метра газ, които Анкара сега купува, включително и от Русия.

Турция обаче има много доставчици на газ - освен “Газпром” ги има още Иран и Азербайджан, както и много доставчици на ВПГ. При добри обстоятелства “Газпром” може да не пострада толкова много от превръщането на Турция в атомна държава. „Виждаме намаляване на доставките на газ от Иран и Азербайджан.

В Иран вътрешното потребление нарасна силно през последните години, а ресурсите за износ може да се свият. В Азербайджан добивът на газ в находището “Шах Дениз” може да започне малко след 2030 г. “, казва експертът.

“Газпром” може да получи своя пазарен дял. За това, разбира се, е необходимо търсенето и цените на ВПГ да останат на високо ниво. Защото Турция може лесно да замени газа на “Газпром” за евтин ВПГ. Другата заплаха за “Газпром” ще дойде от възобновяемите енергийни източници, тъй като Турция има добри климатични условия за развитието на вятърни и слънчеви електроцентрали.

„Пред очите ни е примерът с Беларус, която вече пусна в експлоатация първия реактор на атомната си електроцентрала и това не доведе до намаляване на търсенето на газ. Е, разбира се, появата на до 12 реактора вероятно ще промени радикално енергийната система на Турция, където сега няма нито един реактор“, казва Кондратиев.

Ако обаче Анкара предложи на “Росатом” изгоден договор с гаранция за изплащането на проекта, е малко вероятно руската корпорация да откаже поради опасенията, че ще удари “Газпром”, който пръв заложи на този пазар. Просто защото при такива атрактивни условия бързо ще намерят други хора.