Да се въведе механизъм за автоматично плащане на обезщетение на потребителите, останали без ток, предлагат от Асоциация „Активни потребители“. 

При неизпълнение на договорните задължения от страна на дружеството, то да е длъжно да изплати обезщетение освен ако не докаже, че такова не се дължи на база някое от изрично посочените обстоятелства, пише Pariteni.bg.

Подобни мерки имат предупредителен характер, защото:

1) дружествата ще преценяват по-внимателно периодите на планирано прекъсване, знаейки, че ще трябва да платят обезщетение при закъснение от 12 часа.

2) има и охранителен характер – от една страна дружествата няма да имат възможност да притиснат потребителите при определяне размера на обезщетенията

3) от друга страна ЕРП-тата ще полагат повече грижа и ще правят по-цялости и качествени ремонти и поддръжки на електропреносната мрежа, за да намалят възможността от прекъсване на електроподаването в следствие от аварии, смятат от асоциацията.

Според нея настоящата уредба в закона за енергетиката, която урежда защитата на потребителите е формална и неадекватна спрямо реалността. Предвидените обезщетения са на ниски стойности и възможността на потребителите да получат подобни нищожни обезщетения е сведена до минимум.

Има фрапираща несъразмерност между затрудненото положение, в което са поставени потребителите, оставени без електричество, и възможностите за тяхното обезщетяване.

Считаме, че минималното основание от 24 часа без електричество трябва да се намали на12 часа, за да се избегнат случаите, в които плановите ремонтни дейности и отстраняване на аварии периодично се удължават, докато накрая вместо три часа без електрозахранване, потребителите останат с общо 23 часа без електрозахранване, посочват от асоциацията.

Нужна е по-активна роля от страна на контролния орган в лицето на КЕВР, който да има задължението да следи за неизпълнения на договорните задължения от страна на дружеството.

Съществуват няколко хипотези, при които е възможно нашето електрозахранване да бъде спряно – при неплащане на сметки, по желание на потребителя, при планирани ремонти дейности или при аварии.
 
Какво се случва, когато не платим сметките си за ток?
 
Когато не плащаме сметките си за електричество, след определен период от време ще ни бъде спрян достъпа до електроенергия. Прекъсването става по заявка на крайния доставчик на електричество до съответното ЕРП и се възстановява след заявка от същия доставчик. Срокът, след който крайният доставчик изпраща подобна заявка, е 10 дни от изтичане срока за заплащане на дължимите суми.

Прекратяването на електрозахранването на подобно основание не се извършва в празнични и неприсъствени дни, както и един ден след тях, трябва да се изчака първия редовен работен ден.

След отпадане на обстоятелствата за прекъсване на електрозахранването, то се възстановява в срок до 12:00 (дванадесет) часа на следващия работен ден след отстраняване на причините, довели до преустановяването. При закъснение от над 24 часа, могат да се приложат правилата за обезщетение при забава.

Как можем да спрем временно електрозахранването си?

Когато се налага за продължителен период от време да отсъстваме от града или страна, има възможност да спрем временно електрозахранването си. Процедура е следната:

Потребителят трябва да подаде искане, което съдържа датата, часа и продължителността на желаното прекъсване на преноса на електроенергия и то най-късно: тридесет дни преди датата на прекъсването според ОУ на ЕРП Север (чл. 62, ал. 2);

Петнадесет дни преди датата на прекъсването според ОУ на ЕРП Запад (чл. 53, ал. 2); и седем дни преди датата на прекъсване според ОУ на ЕРП Юг (чл. 42, ал. 2). Временното преустановяване преноса на електрическа енергия до съответния обект не освобождава от задължението да заплаща дължимите от потребителя суми за достъп до електроразпределителната мрежа.

Дължат ли ни обезщетение при спиране на ток заради планирани дейности?
 
В най-общия случай при планови дейности не се дължи обезщетение, дружествата предупреждават, че предстои да се извърши ремонт, като посочват дата, обхват и какви са планираните дейности. За периода на спиране не се дължат компенсации, но се дължат такива за значителни отклонения от посочения срок.

Всякакви планирани дейности следва да бъдат оповестени чрез предизвестие поне 48 часа преди начало им, като се посочи продължителността на прекъсването и неговия обхват. За оповестения период на спиране не се дължат обезщетения, но следва да се дължат такива в случай на закъснение.

Неустойки при закъснения с планирани ремонти дейности са предвидени в чл. 24 от ОУ на ЕРП Запад, чл. 67 от ОУ на ЕРП Север и в размер от 10 лева за всеки 24 (двадесет и четири) часа закъснение, а според чл. 51, ал.2 от ОУ на ЕРП Юг подобно обезщетение се определя при „взаимно съгласие“ – като е предвидена клауза, че ако такова не може да се постигне – спорът се отнася към съда (чл. 62, ал. 3).

В случая при ЕРП Запад и ЕРП Север следната уредба предполага, че при неспазване на посочения срок обезщетение ще се дължи, едва след като изтекат 24 часа, което би представлявало значително неудобство за домакинства с малки деца и възрастни хора, или хора в неравностойно положение.

Още по-проблематична е уредбата при ОУ на ЕРП Юг, защото потребителят е поставен в неравностойна позиция при подобни преговори. За материални спорове с толкова нисък имуществен интерес обикновеният потребител едва ли ще се противопостави на предложението на дружеството, независимо какво е то.

В този случай дори не е гарантиран някакъв минимум на неустойката при неспазване на сроковете, каквато се явява посочената сума в Общите условия на ЕРП Запад и ЕРП Север.
 
Внимание!

Друг проблем при неспазване срока на планираните ремонти е възможността ЕРП-тата да обявят, че е налице авария. Така те могат значително да удължат периода на прекъсване на електрозахранването, избягвайки задължението да изплатят обезщетения.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук