Българската икономика расте основно в статистиката, докато реалният сектор се свива, а имотният пазар наближава момент на сериозна корекция. Това коментира доцент Григор Сарийски от Института за икономически изследвания към БАН в подробен анализ на текущата икономическа среда.
Опасност от румънски сценарий
Експертът вижда тревожни прилики между България и северната ни съседка, където рекордният бюджетен дефицит вече доведе до рязко забавяне на имотните продажби и повишаване на данъците. Според него българският пазар на недвижими имоти е задвижван не от реални доходи и демографски фактори, а от прекалени очаквания, еуфория около еврозоната и приток на съмнителни капитали.
Румъния увеличи ДДС върху сделките с имоти, което предизвика шоково застиване на пазара и намаляване на цените. България според Сарийски се движи по същата траектория, като бюджетните дефицити у нас временно се прикриват чрез авансови данъци, източване на държавни дружества и други еднократни мерки без устойчив ефект.
Логичният следващ ход на властите, според анализа, е повишаване на данъците – включително върху собствеността, второто и третото жилище.
Икономика, зависима от услуги
Доцент Сарийски подчертава, че структурата на БВП се променя неблагоприятно. Докато на хартия се отчита растеж, индустриалното и енергийното производство ерозират. Растежът идва предимно от държавно преразпределение и секторите на услугите – хотели, ресторанти, хазарт.
Този модел, твърди икономистът, не може да осигури стабилни доходи на населението. Неравенството остава високо, а по-голямата част от средствата отиват към луксозен внос, вместо да стимулират местните производства.
Хазартна зависимост и приватизация на тотото
Сериозни резерви бяха изразени и към идеята за приватизация на Българския спортен тотализатор. По думите на Сарийски това няма да донесе иновации или по-добро управление, а по-скоро по-агресивно насърчаване на залаганията.
Той предупреждава, че по-голямата печалба за частния собственик винаги означава по-малки печалби за потребителите, което ще засегне най-вече обикновените граждани, докато големите играчи в туристическия хазарт остават незасегнати.
Европа в икономически застой
В анализа си доцентът разглежда и по-широкия глобален контекст. Традиционни индустриални лидери като Германия и Франция вече са преминали пика на своето производство – процес, ускорен от високите разходи за енергия и ефекта на „зелените“ политики.
Обратното, държави като Китай, Индия и Русия продължават да увеличават реалния обем на производството си. Сарийски обръща внимание и на ситуацията в САЩ, където разходите за лихви по публичния дълг надхвърлят 1,2 трилиона долара годишно. Новата банкова дерегулация според него напомня за периода преди кризата през 2008 г., когато финансовият риск растеше под повърхността.
Какво предстои?
Експертът предупреждава, че България е в ключов момент. Ако зависимостта от услуги, високото неравенство и бюджетните дефицити не бъдат овладени, страната може да влезе в период на по-дълбоки икономически сътресения. Според анализа е необходим фокус върху реалното производство и политика, която подкрепя устойчиви сектори, а не временни решения.
Тревожните паралели с Румъния остават като предупреждение, че икономическият баланс е нестабилен и лесно може да бъде разклатен.
