С него разговаряме за решението на служебния кабинет да не внася бюджет за 2023 г., за бъдещите политики, които трябва да бъдат заложени в него и за възможността да приемем еврото през 2024 г.

Проф. Ганчев е категоричен, че е по-добре България да има нов бюджет, който да отговори на потребностите, които се появяват в момента. „Рисковете да влезем в новата година със стария бюджет са очевидни за всички. 

Настоящият не е планиран за това, което ще се случи догодина. Тогава ни очакват нови събития в световната икономика, а също така съществуват и много социални проблеми“, посочи икономистът.

Според него служебното правителство не иска да внесе бюджет, защото не е убедено за икономическата прогноза пред страната и не иска да поема рискове.

Със сигурност в следващия бюджет трябва да бъдат заложени едни по-консервативни параметри, но тук е важно какво точно се разбира под това.

„Какво да съкратим, какво да оставим. Прекалено много компенсираме бизнеса, а има социални групи, които са уязвими и големи съкращения не са възможни. Енергийните компенсации трябва да бъдат преструктурирани и адаптирани към реалните потребности. Не трябва всички да получават компенсации, включително най-големите енергийни монополи.

Приоритетни трябва да бъдат групите, които нямат друг начин да се адаптират. Трябва да помислим за пенсионерите, да видим колко са се обезценили пенсиите, минималната работна заплата и някои други социални разходи“, заяви проф. Ганчев.

Той не вижда друг начин за покриване на дефицита освен чрез поемането на нов дълг.

„Другият вариант е да се намали фискалният резерв, което носи рискове. Проблемът с дефицита и финансирането на дефицита е това, че ние сме във валутен борд. При него Централната банка не се намесва на пазара на ДЦК, което рязко затруднява финансирането. Имаме един механизъм специално при емисията на вътрешен дълг. Така наречените първични дилъри.

Това означава, че големите банки се договарят помежду си за определени лихви. Пазарът поставя държавата в крайно неизгодно положение“, подчерта проф. Ганчев.

В тази ситуация вариантите не са много. Икономистът препоръчва да се ориентираме към по-малки дефицити. Той е критичен и към прогнозите на правителството. „Планираният дефицит до голяма степен зависи от това, доколко адекватни са прогнозите на правителството за приходите и разходите. Имаме колосални проблеми от години. Практически нито една прогноза не се е реализирала“, заяви проф. Ганчев.

Според него, най-важното нещо при новия бюджет е да има реалистично планиране на приходите и разходите, а не целенасочено ограничаване или свиване на приходите, раздуване на разходите.

„Трябва да си поставим за цел да имаме дефицит, който да бъде реално финансируем на нашия и международния пазар и с оглед на влизането в еврозоната. Въпросът с управлението на дефицита и на държавния дълг по разумен начин предполага една нова роля на ЦБ, която е възможна в еврозоната“, подчерта проф. Ганчев.

Той смята, че все още не сме загубили всички шансове да станем членове на еврозоната. Икономистът припомни, че Хърватия, която ще стане член от 1 януари, не изпълнява най-важния критерий за държавния дълг, който е по-важен от дефицита.

„Дефицитът зависи от текущата конюнктура, докато големият държавен дълг е нещо, което с години напред задължава бюджета с големи разходи по линия на обслужването на дълга. Виждаме, че еврозоната проявява гъвкавост. Нямаме механично следване на всички Маастрихтски критерии. Ако проявим разум при формирането на новия бюджет, е възможно да изпълним плана за присъединяване към еврозоната“, смята проф. Ганчо Ганчев.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук