Еврото от години има амбицията да се превърне във валута-убежище, но големите инвестиционни банки не го възприемат по този начин. Еврото стои нестабилно.

Това каза икономистът Григор Сарийски в ефира на "Фокус“.

По думите му няколко са условията, за да бъде определена една валута като валута-убежище.

"Трябва да има сигурност в геополитически план, относително устойчиви темпове на развитие и нещо, с което да може да го защитите. Опасявам се, че Европа не притежава нито едно от тези три неща.

Идеята на валутата-убежище е, когато се притеснявате от евентуални турбуленции в икономиката и геополитиката, да си купите от тази валута и да знаете, че тя ще бъде относително стабилна“, обясни икономистът.

Доклад на Европейската централна банка оценява позициите на еврото в няколко различни направления, като взема предвид валутните резерви и делът на разплащанията. Според този доклад еврото заема дял от около 19%. За сравнение американският долар е с три пъти по-голям дял, обясни Сарийски.

Сравнението между американската и европейската икономика също е показателно за стабилността на валутата, отбеляза той.

"За месец юли германските промишлени предприятия изкараха катастрофални данни.

Само през този месец има 1500 фалирали предприятия, което е ръст спрямо предходния месец с 20%, а на годишна база – с 37%. При такива темпове на увеличение на фалитите не може да се говори за стабилно икономическо развитие“, посочи икономистът.

Аналогична е ситуацията и във Франция. "През май месец беше намален кредитния рейтинг във Франция заради свръхдефицит – 5,5%, което е рекорд“, допълни Сарийски.

От 2023 г. насам делът на еврото в международните разплащания и в  международните резерви постепенно намалява. Причините за това са няколко – геополитическата нестабилност, икономическото развитие.

"С тези темпове на развитие Европа не я чака добро бъдеще. Ако сте търговци на валутните пазари, не е добре да поддържате позиции в евро“, посъветва икономистът.

Благодарение на фискалните стимули еврозоната успява да поддържа прилични темпове на растеж. Ядрото на еврозоната обаче – Германия, Италия, Франция, произвежда все по-малко, подчерта Сарийски.

Европа няма дори собствена рейтингова агенция, допълни икономистът.

"Това е индикативно за потенциала на еврозоната да разработи свой собствен проект, камо ли нещо, което да носи висока добавена стойност, интегрирана икономика и т.н. Европа изпуска нещата отвсякъде“, коментира Сарийски.

Това, което диктува позиционирането в една или друга валута, е лихвеният диференциал, като предпочитанията винаги са към валутата, която носи по-високи лихви. Федералният резерв все още поддържа голям лихвен диференциал.

"Ако сте физическо лице, ще си купите долари, за да може да ги вложите някъде при по-висока лихва, ако депозитът ви носи по-висока лихва, и ще ги предпочетете пред левовете или еврото, ако те ви носят по-ниска.

Точно тази разлика в лихвите и по-скоро очакванията за това как ще бъде позиционирана и каква ще бъде тази разлика в бъдеще е това, което движи пазарите“, обясни Григор Сарийски.

При японската йена също се наблюдава нестабилност. Тя вече не се разглежда като сигурна и предсказуема валута. "Японската централна банка може да бъде доста непредсказуема.

Това, което направиха по-миналата седмица, де факто доведе до стрес на пазарите и до закриване на около 3/4 от позициите в т.нар. "кери трейд“, обясни Григор Сарийски.

Русия успява да капсулира страните от БРИКС и работи по проекти, които ще доведат до промяна на баланса на силите. "Едното от нещата, които очакваме през октомври, е създаване на собствена валута.

Ефектът от това ще се прояви във времето, тъй като дяловете все още са малки. Но това, което е по-важно, е създаването на транспортни коридори. Проектът "Един пояс, един път“ не е изоставен.

Работи се по изграждането на нови транспортни коридори север-юг.

През май пък беше подписано споразумение за дигитализация на железопътните транспортни коридори между 14 страни – Русия, бившите съветски републики, Индонезия, Индия, Пакистан.

Капсулирането на тези икономики в рамките на БРИКС ще доведе до създаването на все по-жизнеспособни проекти, които ще късат от залъка на западните икономики“, обясни икономистът.