Икономистът Михаил Кръстев изрази скептицизъм относно ефективността на тавана върху надценките като мярка за справяне с инфлацията. По неговите думи, въпреки високите нива, цените очевидно не са се оказали непосилни за обществото, тъй като статистиката отчита ръст в потреблението.
Според Кръстев борбата с инфлацията минава през два основни канала: затягане на кредитирането и доброволно ограничаване на покупките от страна на гражданите.
"Ако нещо ни е скъпо - трябва да го ограничим.", каза той в ефира на bTV.
И допълни, че в България няма домати през зимата и е нормално да плащаме повече за този тип стока.
От своя страна Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, обърна внимание на съмнения за монополно поведение в големите търговски вериги, където цените често са идентични.
Той призна, че производствените разходи са се повишили драстично заради скока в цените на горивата с близо 50%, но подчерта, че основната тежест за крайния потребител идва от прекомерните търговски надценки.
По данни на Зоров, при млечните продукти тези надценки достигат нива между 70% и 110%.
Той постави въпроса как е възможно едновременно да се овладее ценовата ескалация и да се осигурят достойни възнаграждения за служителите в стопанствата, които са пряко засегнати от икономическия натиск.
