На 4 юни 1880 година е публикуван Законът за правото на рязане на монети в Княжество България, с който официално се създава българската парична единица – лев, разделен на сто стотинки. Тази дата се счита за рожден ден на българския лев.
145 години по-късно – на 4 юни 2025 г., излезнаха извънредните конвергентни доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) за въвеждането на еврото в България... така отпадането на българския лев се задава.
Много хора вероятно ще запазят банкноти и монети като реликви, докато останалите ще бъдат изтеглени и унищожени под контрола на Българската народна банка (БНБ). Според предварителни оценки ще бъдат изтеглени около 640 тона банкноти (приблизително 32 тира) и около 7 700 тона монети (около 385 тира).
Левът – тогава и сега
При въвеждането си левът е бил приравнен към златния френски франк и е възприет биметалният стандарт сребро и злато. В началото в страната са се използвали и чуждестранни монети като турски, руски, румънски и сръбски. Българската народна банка предприема законови мерки, които до края на 1886 г. успешно изтласкват чуждите монети от обращение.
Първите български монети са отсечени през 1881 г. в Бирмингам (медни 2, 5 и 10 стотинки), а след това в Русия (сребърни 1 и 2 лева). По-късно монетите се изработват в най-добрите европейски монетни дворове, включително Австро-Унгария, Франция, Германия и други.
Първите български банкноти от 20 и 50 лева са отпечатани през 1885 г. в руската държавна печатница в Санкт Петербург. Оттогава левовете са произвеждани в различни страни, а едва през 1952 г. в София е открит собствен Монетен двор.
Евро назаем и приемственост с традициите
След въвеждането на еврото в България БНБ ще сече евромонетите, но банкнотите ще бъдат предоставени назаем от други централни банки в еврозоната.
На гурта (ръба) на евромонетите с номинал 2 евро ще бъде изписан надписът „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“, използван исторически върху българските монети от Третото българско царство до средата на ХХ век, което създава приемственост с националните традиции.
Левът и инфлационните предизвикателства
През 90-те години, вследствие на инфлация, България емитира банкноти с много високи номинали – до 50 000 лева. През 1997 г. е въведен валутен борд и левът е фиксиран към германската марка, а по-късно към еврото. Това допринася за стабилизирането на валутата и цените.
През 1999 г. е извършена деноминация – в обращение са пуснати нови банкноти и монети с по-ниски номинали, като на пазара се появяват и хумористични коментари за „загубеното“ богатство.
Левът – една от най-красивите валути в света
През 2013 г. българският лев бе класиран сред топ 5 на най-красивите валути в света според швейцарски финансисти. Сред най-красивите се нареждат украинската гривна, австралийският долар, еврото и българският лев, който изпреварва американския долар.
Наградена банкнота
Банкнотата от 100 лева, пусната през декември 2018 г., бе отличена като „Банкнота на 2019 г.“ на международна конференция за висока сигурност при печатните технологии в Малта.
Със своята богата история, традиции и символика българският лев остава важен знак за националната идентичност и финансова стабилност, дори преди предстоящото въвеждане на еврото.
