Как се формира заплащането на доставчиците на храна, ето отговорите
Ефективно ли е определянето на заплащането чрез автоматизиран алгоритъм и отговоря ли на изискванията на законодателството?
В целия Европейски съюз трудовите разпоредби определят трудовите стандарти в традиционната икономика. Хората, извършващи работа през платформа, приемат условия на труд, едностранно определени от платформите чрез автоматизирани и полуавтоматизирани системи за наблюдение и вземане на решения, и понякога дори не са в ситуацията на разпознаване на злоупотреба.
Всъщност те не са наясно с функционирането на алгоритъма и решенията, които той взема по отношение на работното им време, определените им клиенти, оценката на дейността им, гаранциите за здравето и сигурността им и дори достъпа им до работа. Към всичко това, подобен алгоритъм определя и заплащането им. Пример за подобни професии са доставчиците на храна, които все по-често виждаме в ежедневието си и ползваме услугите им все по-уверено.
Дали определянето на заплащането чрез автоматизиран алгоритъм отговоря на изискванията на законодателството и дали може подобна практика да бъде възприета за по-справедлива от това да бъде определена от човешки фактор? На тези на пръв прочит противоречиви въпроси съществуват отговори, базирани на закона, които д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право, предоставя в следващите редове.
При трудовото правоотношение работникът или служителят има фиксирано работно време, определено работно място, ползва помещенията и инструментите на работодателя си и е задължен да се подчинява на неговите законни разпореждания. Ангажимент на работодателя е да уплътни това работно време с определени задачи, свързани с договора, възможностите и най-вече длъжностната характеристика на работника или служителя.
Задълженията на работника или служителя при изпълнение на възложената работа са описани в Кодекса на труда. Едни от тези задължения са свързани с използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа и спазването на вътрешните правила, приети в предприятието. Ангажимент на работодателят е да заплати на работещия за положения труд.
Спрямо българското законодателство трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.
Трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. То се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е уговорено друго. Изплаща се лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя – на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.
Към днешна дата повечето платформи използват малко човешки надзор върху взетите от техния алгоритъм решения и няма единни и ясни разпоредби, определящи контрола върху съответствието на тези системи нито с разпоредбите за защита на данните, нито по отношение на тяхното въздействие върху здравето и безопасността.
Освен това алгоритмичното управление не е проблем изключително по отношение на цифровите трудови платформи, тъй като днес все повече и повече работодатели приемат алгоритмични инструменти за надзор, наблюдение и контрол на работниците. Ето защо е необходимо прецизиране чрез законодателството установяването на набор от правила за защита на всички работници от злоупотреби с практики за алгоритмично управление както в България, така и в целия Европейски съюз.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук
Последвайте ни
0 Коментара: