"Най-лошото, което може да се случи на една бедна страна, е ляво управление. За жалост светът е устроен така, че бедните страни обикновено получават леви управления, защото бедността води до отчаяние и неадекватност. Нещо повече, напоследък светът е устроен така, че страните получават леви управления, дори и когато не са бедни – просто махалото е в такава фаза на люшкане", това пише публицистът Иван Стамболов – Сула в коментар на тема "Как се вадят работодатели от пазара или трите компонента на крайното българско олевяване".

Ето какво още пише Иван Стамболов – Сула:

През вековете България може да е била всякаква – дива, варварска, езическа, еретическа, сатанинска, стъпкана и унизена, поробена, обезличена – може да е била всякаква, но толкова лява колкото е днес при управлението на последното правителство, не е била и при Тодор Живков.

Крайното и пагубно българско олевяване може да се проследи през три компонента.

Компонент №1. Вицепремиерът Василев
По време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (тоест в очите на работодателите) Асен Василев казал: „От пазара трябва да се извадят некомпетентни и некадърни работодатели, които не могат да плащат така, че да няма работещи бедни. Защото не могат да създадат организация и не могат да използват уменията на работниците„.

Забелязвате ли мисленето на вицепремиера? Това е незрялото и некомпетентно мислене на цялото правителство. Не знам какви точно икономисти са Петков и Василев, но мислят като болшевики и това е страшното, а не че през повечето време мислят глупости. Какво значи „да вадиш работодатели от пазара“? Да не би да има някакъв закон, с който да ги вадиш? Но тогава би трябвало да има и закон, с който да ги поставяш, за да можеш, като дойдеш на власт, да извадиш работодателите на предишните и да сложиш своите. Изглежда в мисленето на Василев работодателят е някакъв вид номенклатура, която си върви с обръчите на управляващите, дето разпределят порциите. Затова ли протестираха умно-красивите бе, Василев?

Кой оценява работодателите? По какво ги оценява – по височина, по красота, по въглероден отпечатък? Има ли някакви таблици, по които администрацията определя кой работодател е некомпетентен и кой некадърен? Има ли подобни таблици за фирмите и за бизнесите, обмисля ли правителството „вадене на търговски дружества от пазара“? Едно време му викаха „национализация“, после „отнемане на бизнес“, сега, види се, актуалният термин е „изваждане от пазара“. Тоталитаризмът може да им носи куфарите на хардвардци, закърмени с американската мечта. Има една легенда как попитали Левски какво ще прави, когато България се освободи, а той отговорил, че ще отиде да се бори за свободата на други поробени народи. Така и хардвардци – като ги изхвърлят от България, ще отидат в Северна Корея или във Венецуела, за да покажат на тамошните аматьори как се правят някои работи.

Нека обясним на световните икономисти Петков и Василев що за фигура е работодателят, защото те очевидно никак не са наясно? Това е предприемач, който инвестира капитал с цел създаване на принадена стойност. Част от този капитал се влага под формата на работна заплата и дори да се даде авансово, това пак е част от печалбата, в чието създаване е участвал работникът чрез труда си. Може да съм най-големият некадърник, но щом плащам на някого да ми върши някаква работа, то аз съм работодател, извършвам справедлива и свободна пазарна размяна – работникът се съгласява да ми продаде при определени условия своята стока „работна сила“, а аз при определени условия съм съгласен да я купя. Това са отношения, в които не виждам какво място биха имали субективни категории като некомпетентност и некадърност.

България е избрала своята политическа система. Това е многопартийната парламентарна демокрация с разделение на властите и пазарна икономика. На пазара се вихрят различни видове конкуренция, включително и такава между работодатели, била тя честна или нечестна – това е друг въпрос. Ако вицепремиерът не го е разбрал, то той иска да зачеркне 30 години преход и да върне икономиката в нейното планово състояние от епохата на петилетките. Затова казваме, че факторът „вицепремиер“ е ултраляв, както ултраляво е и цялото правителство, което е не само идеологически объркано, но и дълбоко безпросветно, аматьорско правителство с озадачаващо самочувствие. То вече е затънало до гуша в заеми и това няма да доведе до нищо добро.

Компонент №2. Особености на българския капитализъм
Не съм апологет на капитализма. Подкрепям го (и то в първичния, докорпоративен негов вид), преди всичко защото съм антикомунист и антитоталитарист. И няма как да бъде иначе, защото съм православен християнин и това определя целия ми мироглед. Търговската печалба като самоцел, манията по непрестанен икономически растеж и моралното право на силния да оцелее за сметка на слабия не се вписват в този мироглед.

Да не говорим, че в България романтичен капитализъм надали някога е съществувал. Дори и Евлоги и Христо Георгиеви, дори и Добри Желязков Фабрикаджията, както и останалите доблестни капиталисти на Възраждането, са обвити във воалите на известна елегичност, а всъщност делата им невинаги са били съвсем лицеприятни.

Но да оставим възрожденците. Капитализмът, в който живеем сега, е явление след 1989. В него, с някои много редки изключения, се подвизават герои на най-новото време, свързани с комунистическата Държавна сигурност. Те биват три вида: престъпници, които открадват (обикновено чрез касова или масова приватизация) работещи предприятия, за да ги нарежат на скрап; некадърници, способни да докарат до фалит и най-печелившата индустрия; стопански ръководители, които все пак знаят за какво става дума и успяват да управляват и възпроизвеждат предприятията си.

Съвременният български капиталист рядко се конкурира със себеподобните си по класическите правила. Неговото внимание е насочено към печелене на обществени поръчки, включително и проекти по европейските фондове. Такова печелене минава през овладяването на съответните властови позиции, чрез срастване с властта, известно като „олигархия“. Тук няма никаква доблестна конкуренция, няма никакъв капитализъм, няма никаква чест. Явлението е известно като „обръчи от фирми“. Както всеки може да се досети, при този вид конкуренция между фирмите качеството, ефективността и иновациите нямат почти никакво значение. Наистина, когато една фирма спечели достатъчно на брой обществени поръчки, тя – ще, не ще – повишава и своя капацитет и в крана сметка наистина остава без конкуренция, в което няма кой знае колко лошо. Такива са например големите строителни фирми.

Да, такъв капитализъм може да посее възмущение във вицепремиерското сърце, но това не е причина държавата да се разправи с него чрез „изваждане от пазара“. Има си други, законни начини, различни от това да „сложим свои хора“ в КЕВР и Прокуратурата – намерения, които правителството споделя най-чистосърдечно. Пак казвам: идеята за каквото и да било „изваждане“ е болшевишка и може да се роди само в някоя много, много лява глава.

Компонент №3. Глас народен
Работодателите са хората, които плащат не само заплати, но и данъци и осигуровки. Те пълнят хазната, от която държавата плаща за образование, здравеопазване, отбрана и не на последно място за социални разходи. Всички тези разходи са възможни благодарение приходите от данъци, а данъкът не е нищо друго освен процент от печалбата, която капиталистът (работодателят) успява да изкара по един или друг начин. Има печалба – има данъци; няма печалба – няма данъци и бюджетният сектор гладува. Или поне е справедливо да гладува. Това обаче не се разбира от всички. Когато вицепремиерът направи своето изказване, заради което сме се събрали сега да си говорим, се появиха зли коментари очевидно от хора на заплата, които вярват, че им се полага много повече, отколкото получават (и сигурно е така). От всяка дума на техните коментари, които сега няма да цитирам, но все още можете да намерите из форумите, сияе вековната злоба на роба. Те или са служители в публичната администрация и техен работодател е държавата (тя трябва ли да се извади от пазара поради некадърност?), или пък са служители в частни предприятия и както може да се види от часовете, в които са изливали справедливия си гняв в социалните мрежи, са го правили в работно време от работното си място, от своя служебен компютър, най-вероятно собственост на някой некомпетентен и некадърен работодател. Можете да си представите изумлението ми, когато видях, че болшевишките идеи на правителството се посрещат с одобрение от масите. Масите са убедени, че някъде в планините, може би в самото сърце на Родопите, има бездънна пещера, пъна с пари. Знаят я само мръсните капиталисти, които всеки ден с ръчни колички и лопати ходят да товарят пачки и да ги изнасят, за да си купуват яхти и джипове. Парите нямат свършване и колкото пожелаят капиталистите, толкова и ще изкопаят. Заплатите на служителите могат да бъдат и по 50 бона, но капиталистите не желаят да изкопаят толкова. Горе-долу такава е социално-икономическата визия на масите.

Както виждате, живеем в лява страна с ляво правителство, леви капиталисти и ляв народ. Лявото и дясното не са антагонисти, това е заблуда. Автентичният народен гений е казал: „Тате носи, мама меси“, като при една определена условност можем да уподобим тате на дясното, а мама на лявото. Ако тате не донесе нищо, мама няма какво да омеси. Затова преди всичко трябва да се произвежда и да се печели. Не че не може да се кара и на заеми, но не е желателно.

Има и друго. Свободата. Свободата е първостепенна ценност в оня мироглед, за който стана дума одеве. Затова смятаме, че демокрацията с развити институции, които се контролират една друга, и с разделение на властите, е относително добро. Относително добро е и свободната конкуренция, колкото и да осъзнаваме, че тя е склонна прекалено бързо да се превръща в корпоративен социализъм. Държавите имат нужда от десни управления, защото тяхната философия е най-близо до истината и до свободата. За съжаление, в момента ние нямаме такова управление, а неистово се нуждаем. В момента разполагаме с клиентелистко правителство и неадекватен парламент, склонни към класически тоталитарни изблици. И просто не знам какво вече може д се направи, за да се спре настъпващата мъчителна ситуация, ужасяващо наподобяваща управлението на Жан Виденов, нищо че сега сме в борд. Но пък знам, че ако искаме макар и символично да подкрепим истината и свободата, Картаген трябва да бъде разрушен.