Германия одобри закупуването от “Русал” на най-стария, но нерентабилен германски завод. Това изглежда необичайно, като се имат предвид пристрастията на Запада спрямо руския бизнес.

Защо Германия не се страхува да предаде завода за алуминиеви сплави на Русия? И каква цел може да преследва Русия, благородно спасявайки германците от фалит?, питат западни медии.

Покупката от “Русал” на най-стария завод за алуминий в Германия, “Алуминий Райнфелден”, е пример за тясно сътрудничество между германския и руския бизнес.

Берлин не се изплаши от предишните неприятности с “Русал”, който през 2018 г. попадна под санкциите на САЩ. След като Олег Дерипаска намали дела си в компанията от 70% на 45%, санкциите бяха отменени (през април 2019 г.), което само по себе си е необичайно събитие. Но вкусът все пак остана.

Германия не прие политическия контекст, когато Западът се страхува от Русия и поради това отхвърля руските инвестиции. Берлин поставя собствените си икономически интереси над политическите разправии с чуждестранен партньор.

Защото всъщност Русия спасява германско предприятие, създадено преди 120 години, от неизбежен фалит - и стотици бивши служители, които ще се окажат на улицата. “Русал” обещава да върне работните места на всички съкратени работници и да увеличи производството на алуминиеви сплави до 30 хиляди тона годишно.

"Русал" преди това имаше проблеми в САЩ. Веднага след вдигането на санкциите компанията се договори с американския производител на алуминиеви сплави “Брейди Индъстрис” за съвместно изграждане на нов завод в Кентъки, който ще доставя продукти на автомобилните заводи. Политиката обаче се намеси.

Някои конгресмени от Демократическата партия помолиха министъра на финансите на САЩ да провери споразумението. След това “Русал” обяви, че може да откаже да построи завода.

Инвестициите от руска страна вече бяха замразени, тъй като американският партньор по никакъв начин не можеше да внесе своя дял от първоначалната инвестиция.

Предразсъдъчното отношение на политиците към руския бизнес може да се открие и в Европа. Одобрението на такива видове сделки не винаги се случва. Само преди няколко дни стана известно, че норвежкото правителство е спряло продажбата от “Ролс Ройс” на завода му за дизелови среднооборотни двигатели край Берген на руския “Трансмашхолдинг”.

Защо Германия не се уплаши и одобри сделката с “Русал”? И защо Русия има нужда от това най-старо германско предприятие “Алуминий Райнфелден”?

Фактът, че сделката е одобрена от властите, беше обявен за първи път от кмета на град Райнфелден Клаус Ебехард. Компанията “Русал” потвърди, че са получени всички разрешения: „Сделката е одобрена от всички съответни отдели и ще бъде сключена при условията, посочени в договора за покупка на активи“.

Този германски завод е един от лидерите на германския пазар за производство на алуминиеви сплави, полуфабрикати и въглеродни материали, които се доставят на автомобилните компании. Производителят обаче не успя да се справи с пандемията и падащото търсене.

През септември 2020 г. поради предстояща несъстоятелност той прибегна до една от формите на производство по несъстоятелност, предвидени в германското законодателство.

Любопитно е, че ръководството на нерентабилното предприятие се е опитало да предотврати сделката с руската страна, считайки за по-привлекателен вариант продажбата на завода на група инвеститори. Въпреки това германските власти все пак одобриха сделката. Вероятно важно е било обещанието на новия собственик да върне уволнените служители и да увеличи производството на сплави до 30 хиляди тона годишно.

„Мисля, че Германия се нуждае от завода. Настоящият собственик не се справя с настоящите трудности. Ако “Русал” успее да запази предприятието и да запази работните места, тогава защо германското правителство да е против?", коментира Иля Макаров, директор на групата за корпоративни рейтинги на АКРА.

Впрочем, Германия може и да няма интерес да поддържа завода за алуминиеви сплави по няколко причини. Първо, търсенето на алуминий по света спада. На второ място, западният потребител има негативно отношение към него. „Отказът на Германия от алуминиевия завод се дължи до голяма степен на отказа на населението да използва продукти, съдържащи алуминий.

Редица учени в Европа и Съединените щати се изказаха за силните ефекти върху здравето на продуктите, съдържащи алуминий. Този метал е свързан с различни болести, като рак на гърдата и болест на Алцхаймер.

Негативен ефект върху умствените способности се наблюдава при проучвания върху животни“, казва доцентът в Руския икономически университет “Плеханов” Александър Тимофеев. Например “Фолксваген” реши да се откаже от алуминия за производството на своите автомобили в полза на стомана с повишена якост, което също трябва да намали емисиите на CO2.

Що се отнася до Русия, по отношение на обемите - 30 хиляди годишно - това е оскъден проект в мащаба на производството на “Русал”. Следователно основната цел на закупуването на завод в Германия е по-скоро разширяване на компетенциите и подобряване на технологиите за производство на алуминиеви сплави, каза Макаров.

Друг плюс е близостта до европейските производители на автомобили, които купуват продукти от метални сплави за различни агрегати, добавя той. „Структурата на вноса на стомана и алуминий в ЕС е приблизително същата като в САЩ, така че би било логично да се очаква, че Русия като производител се интересува от европейския пазар“, съгласява се Тимофеев.

Според него обаче Русия не се интересуваше от самия завод, а от 70 патента на германската компания, специализирана в разработването на уникални алуминиеви сплави, които се използват не само в автомобилната, но и в космическата и оръжейната индустрия.

Не е изключено “Русал” да мисли как да въведе новите сплави в руската автомобилна промишленост, които биха облекчили автомобила, но при това заздравявайки го. Но в този случай Русия ще получи и технологии, които ще бъдат полезни за руските космически кораби и оръжия.

„Напоследък алуминият и сплавите също започнаха да се използват в корабостроенето, което позволява да се намали наполовина теглото на кораба.

Също така алуминият и неговите сплави се използват при производството на каросерии и рами на автомобили и дори оборудване за петролната индустрия “, добавя Тимофеев. Всички тези индустрии се развиват активно в Русия. И появата на нови технологии може да бъде полезна.