В японските медии се появяват все повече статии , които признават пагубния за Япония характер на купищата от икономически санкции срещу Русия. Нещо повече, това се признава дори в основното издание на бизнес средите на Страната на изгряващото слънце - вестник Nihon Keizai Shimbun.

Онзи ден това едно от японските официални издания публикува на страниците си мнението на Масатака Тамай, професор в Университета за обществено благосъстояние и хуманитарни науки Тохоку, който смята, че Япония трябва да бъде внимателна по въпроса за санкциите срещу Москва.

И предупреждава, че Токио вече е загубил руския пазар за продажба на автомобили и не може да си позволи да претърпи подобни загуби при разработването на природни газови ресурси в района на Сахалин и Ямал.

Отбелязва се, че след като Крим стана част от Русия през 2014 г., Япония наложи икономически санкции срещу Москва в съответствие със Закона за валутата и външната търговия.

Те включват замразяване на активи на физически и юридически лица, ограничения върху плащанията и капиталовите транзакции, забрана за износ на продукти, които могат да се използват за военни цели, както и ембарго върху вноса и износа на стоки към териториите, окупирани от Русия, тоест Крим. Икономическите санкции на Япония по това време обаче бяха много по-сдържани от репресивните мерки, наложени от САЩ и Европейския съюз.

Всъщност санкциите и ограниченията на Япония по това време се смятаха за „символични“ и всъщност засягаха само търговско-икономическите връзки с предприятията и компаниите на Кримския полуостров и неговите лидери. Това се обяснява с факта, че японският премиер Шиндзо Абе, който тогава беше на власт, лично помоли президента на САЩ Барак Обама да не настоява за строги японски санкции срещу Русия.

Защото в този момент продължават деликатните задкулисни преговори между японския лидер и руския президент В. Путин по така наречения „териториален въпрос“, а именно съдбата на руските Курилски острови. Недружелюбните санкционни мерки биха могли да попречат на тези преговори, като накарат руското ръководство да втвърди позицията си и да се откаже от търсенето на, както казаха тогава, „взаимоприемливи компромиси“.

Въпреки всичко, това не се хареса на американците, но Обама счете за възможно да „прояви разбиране“ към японската позиция. Нека отбележим, че не всички в Москва разбраха ситуацията и се чуха гласове, че японското правителство и лично Абе, макар да показват голяма загриженост за поддържането на добросъседски отношения, съзнателно не следват примера на САЩ и западноевропейските страни.

Ситуацията се промени радикално след началото на специалната военна операция на територията на бившата Украинска ССР през февруари 2022 г., когато Фумио Кишида , доказан войнствен русофоб, вече беше начело на японската политика .

Този политик започна, сякаш компенсирайки предишната сдържаност на страната си, да стоварва пакет след пакет от все по-строги търговско-икономически и други ограничения и забрани за страната ни.

В същото време, увлечен в санкционната си разпаленост, Кишида забравя, че не трябва да се оттегля от проекти за сътрудничество с Русия, които са не само печеливши, но и жизнено важни за японската икономика и за обикновените потребители.

Както се отбелязва в Nihon Keizai Shimbun, една от областите, които оказват значително влияние върху японската икономика, е развитието на енергийните ресурси. Вестникът припомня, че Япония участва в разработването на находища на природен газ в района на Сахалин („Сахалин-2“) и на полуостров Ямал, който се отваря към Северния ледовит океан.

В тази връзка професор Тамай пише: 

„Тези проекти не бяха споменати нито на срещата на върха на Г-7, нито на други форуми. Междувременно Япония е в трудна ситуация. Разработването на ресурсите е едно от основните енергийни предизвикателства. За Япония, бедна на ресурси малка страна, е важно да се контролира този проблем. След налагането на санкциите тези проекти за развитие на ресурсите включват държави, които не участват в ограниченията.

Икономическите мерки срещу Русия са доброволни. ООН няма нищо общо с това. В резултат на това има липса на координация дори между САЩ и ЕС, които са начело на икономическите санкции.

Често страните, които не се присъединяват към ограниченията, се оказват победители. Япония е изправена пред трудната задача да прилага икономически политики, за да демонстрира позицията си на миролюбива страна, като в същото време да защитава собствените си интереси.

Смисълът на изявлението на японския професор е, че нишите, освободени в резултат на напускането на японските компании от руския пазар, веднага се запълват от компании от други страни, които са готови да развиват изгодни търговско-икономически отношения с Русия. В същото време Тамай посочва значителните загуби от спирането на износа на японски автомобили, които бяха много търсени, у нас.

Той е принуден да признае: „Тези (санкционни) разпоредби оказаха влияние върху японската автомобилна индустрия: производството в Русия беше спряно или ограничено. Един от пазарите за японски автомобили беше загубен. На свой ред производителите на автомобили от страни, които не са наложили икономически санкции, получиха възможност да навлязат на руския пазар.

Тук авторът на статията очевидно има предвид безпрецедентното увеличение на приходите на руския пазар от продукти на китайската автомобилна индустрия. Нека представим някои много впечатляващи цифри от средата на лятото на тази година.

Доставките на китайски леки автомобили за Русия са скочили с 543%. Износът на автомобили и камиони от Китай за Русия през първата половина на 2023 г. се е увеличил значително - съответно до $4,6 млрд. и $1,7 млрд. Делът на Китай във вноса на руски автомобили надхвърли 70%.

През първите пет месеца на годината Китай е изпратил 287 хиляди автомобила (включително камиони и автобуси) в Русия, което прави Русия най-големият експортен пазар за китайски автомобили. В същото време делът на доставките от Южна Корея и Япония намалява до 1%.

Същата тенденция се наблюдава и при вноса в Русия на трактори и пътно-строителна техника от чужбина, сред гамата от които продуктите на японските производители заемат видно място.

Сега доставките на трактори от Китай през януари-юни достигнаха 1,63 милиарда долара, което е 23 пъти повече от сравнителната стойност за същия период на 2022 г. (70 милиона долара). Китайският износ на булдозери, грейдери, товарачи и багери се утрои до 1,5 милиарда долара в сравнение с 475 милиона долара за същия период на миналата година.

Това е резултат от политиката на г-н Кишида, който необмислено, в омразата си към Русия, лишава японските производители от значителни възможности и печалби от търговия с надеждния и дългосрочен руски партньор.

Японският професор, а с него и влиятелният Nihon Keizai Shimbun, са загрижени за ситуацията в най-важната риболовна индустрия в страната.

„На 16 октомври Русия обяви ограничения върху вноса на японски морски дарове поради изпускането на пречистена вода от атомната електроцентрала Фукушима-1 в морето. Москва оказва натиск върху Япония заедно с Пекин.

Стойността на износа на морски дарове за Русия е само 280 милиона йени, или около 0,1% от общия, но вносът от Русия е огромен, така че ако се наложат ограничения върху цялата търговия в този сектор, няма да бъдат избегнати сериозните последствия“, предупреждава Тамай .

И обобщава: „На фона на забавянето на Специалната военна операция и умората на западния лагер от помощта за Украйна, Русия подкрепя вътрешната си икономика чрез укрепване на отношенията с приятелски страни, ресурсна дипломация и други мерки. Как японското правителство, бизнесът и потребителите ще гледат на Русия в бъдеще?

Износът на употребявани автомобили е намалял рязко, но зависимостта на Япония от Русия в енергетиката, зърнените и рибни ресурси няма да се промени.

Какво ще направи нашето правителство? Ще последва ли САЩ в засилването на санкциите или ще търси свой собствен път?

Междувременно, след Украйна, ситуацията в Близкия изток бързо се усложнява. Ако ситуацията се влоши и хаосът се проточи, тогава отрицателното въздействие върху цените на енергията е неизбежно. Тъй като военните действия се разпростират в целия регион, възникват предизвикателства, свързани с храните, енергията, търговията и местното производство и разпространение.

Русия и Украйна, Палестина и Израел, както и Китай. Политическото, държавното, както и частното управление на бизнеса и търговията са подложени на изпитание за устойчивост...”

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук