2 542 лв. са необходими за издръжката на живот на едно четиричленно домакинство - двама възрастни и две деца. По време на пресконференция на КНСБ за наблюдението на потребителските цени и издръжката на живот през последните три месеца на 2020 г бе обявено, че средно на едно лице се падат 635.53 лв. месечно.

С около 25 лв. се е покачила издръжката на живота от началото на година. Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че за да могат двама работещи да получат нетния размер от 2 542 лв. трябва да работят и да получават поне по 1 271 лв.

369 лв. е линията на бедност за 2021 г. 22% от домакинствата са до прага на бедността. Поне 60% от населението няма никакви спестявания, а тези, които имат спестявания, посягат на тях.

Около 65% от домакинствата живеят под необходимия доход за издръжка на лице.

Нашите доходи са три пъти по-малки от средноевропейските доходи, като само Албания е след нас. Различията са драматични, макар и да има движение нагоре, отчете Пламен Димитров, като допълни, че увеличението на минималната работна заплата с 15% трябва да продължи и занапред.

От 2008 г. насам нетната работна заплата реално е нараснала два пъти, докато издръжката на живот е нараснала с 1/3. 265 000 работни места се спасени чрез мерките 60/40 и 80/20, като безработицата в България е под средната в европейските нива. Запазването на тези работни места е изключително важно постижение и трябва да повтаряно, както и мерките да продължат, настоя Пламен Димитров.

Виолета Иванова от Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) посочи, че хранителните стоки видимо са основен двигател за нарастване на общия индекс на потребителската кошница за издръжката на живота. За две години хранителните стоки са нараснали с 9.8%, като по-осезаема инфлация се наблюдава при хляба и зърнените храни.

Хлябът и зърнените храни са нараснали с 5.1%, мляко и млечни продукти с 5%, сирената с 5.5%, животински и растителни масла с 14.0%, слънчогледовото олио с около 20%, захар и захарни изделия с 3.1%.

За домакинства с ограничено потребление по-високите цени на стоките от първа необходимост означават, че се свива бюджетът в други разходни пера като здравеопазване, образование, облекло и обзавеждане.