Министерството на финансите на 15.09.2020 г. пласира на международните пазари две емисии облигации с общ обем 2,5 млрд. евро (ок. 5 млрд. лв.) с матуритет 10 и 30 години.
 

Постигната доходност е 0,4% за 10-годишните облигации и 1,48% за 30-годишните. По същество това е рекордно ниско ниво на лихвен процент, което страната ни е получавала някога.
 
Това се казва в позиция на КНСБ за управлението на държавния дълг на Република България, изпратена до медиите.
 
Новината за емитирането на този нов държавен дълг на стойност от 2,5 млрд. евро провокира много дебати през последните дни, като най-после постави важна икономическа тема сред топ новините в България от много месеци насам.

КНСБ счита, че това е далеч по-стойностния дебат, който трябва да се води в обществото в настоящата ситуация.
 
Всъщност, за нас като синдикат, този нов дълг е сериозна заявка за участие на държавата в икономиката посредством елементите на фискалната политика.
 
КНСБ винаги е призовавала да не се робува и да не следват остарели идеологеми, особено когато сме в условията на безпрецедентна икономическа криза. Не смятаме, че се намираме в ситуация, която ни позволява да правим консервативен бюджет.

Той бе такъв в продължение на няколко години, когато икономиката беше във своята възходяща фаза.
 
Според КНСБ, в условията на икономически спад от такъв порядък (над 8% на годишна база), няма кой да поеме системните рискове, освен държавата. Няма как без нейното участие да се избегнат процеси като масови фалити и висока норма на безработицата, заявяват от синдиката.
 
В такава ситуация са необходими превантивни икономически мерки, които у нас в началото бяха рекордно малки спрямо останалите страни-членки на ЕС.
 
Основни параметри на дълга преди кризата “COVID-19”:
 
1) Към края на 2019 г. делът на държавния дълг спрямо БВП на България е бил 18,6%, което в абсолютно изражение е малко над 22 млрд. лв;
 
2) Заложените цели в СБП и в останалите документи, касаещи изпълнението на фискалните параметри преди кризата, бяха за достигане на съотношение от 17% към края 2022 г.

Все пак, макар процентно да бе предвиден спад, то в абсолютно изражение бе заложено очаквано повишение с ок. 2 млрд. лв. до сумата от 24,3 млрд. лв. Тази разлика идва от заложените по-високи прогнози за ръст на реалния БВП, който практически ерозира значението на дълга в България като процент.

Такава бе тенденцията у нас през последните години;
 
3) Доказателство за тази ерозия може да се види в прогнозата за размера на БВП от последната макроикономическа прогноза, която МФ публикува преди кризата, есенната. Там е заложен размер на БВП към края на 2022 г. от 143,3 млрд. лв.
 
Очаквани изменения на основните параметри на дълга след „COVID-19”:
 
1) Отчитайки изтегления дълг през пролетта на 2020 г. в размер на 1,2 млрд. лв. и емитираният преди няколко дни, в размер на 5 млрд. лв., това означава категорично, че България ще се отклони значително от всички прогнози, които са били заложени до този момент за изпълнението на дълга.

Това би означавало, при равни други условия (непоемане на нов дълг), че към края на 2022 г. размера на държавния дълг би бил в размер на ок. 31 млрд. лв.
 
2) Предвид очаквания спад на реалния БВП в интервала между 7 – 9% по последни данни на различните институции, то към края на 2020 г. страната ни може да отчете реален БВП ок. 108 млрд. лв., а не предвидените 126 млрд. лв.

Тази разлика от 18 млрд. лв. ще окаже директен ефект върху процентното съотношение дълг/БВП. По наши очаквания, това съотношение към края на 2020 г. ще бъде ок. 27 – 29%;
 
3) Въпреки този на пръв поглед значителен ръст, държавният дълг все още ще остане на сравнително ниски нива.

Презапасяването с дълг лесно може да бъде обяснено и мотивирано с необходимостта да се гарантира ликвидност, при евентуални следващи финансови трусове, както и с благоприятния пазарен лихвен процент;
 
4) Задлъжнялостта на страни като Германия например е далеч по-висока (68,3%), като е важно да се отбележи, че там икономическата и социалната структура предполага завишени възможности за обслужване на дълга в сравнение с българските, поради което техният дълг е значително по-устойчив;
 
5) Изглежда, че за втори път в рамките на 10 г. имаме криза, в която въздействието върху бюджета надхвърля 7-9 % от БВП. Това е урок за размера на минималните буфери и гъвкавостта на бюджета, които трябва да бъдат подържани.
 
КНСБ препоръчва в спешен порядък да се изготвят планове за значими публични инвестиции, които впоследствие да се превърнат в източник на средства за връщането за заетите средства, както и да се помисли за сериозна реформа в данъчната система.
 
Като приоритетни политики, които трябва да бъдат реализирани с този дълг, ние открояваме:
 
1) Публични инвестиции в значими обществени икономически проекти;
 
2) Налагане на по-силен контрол на нерегламентираните икономически дейности и засилване на борбата със сивата икономика. Най-сигурният път към устойчивост на дълга е устойчивото нарастване на бюджетните приходи;
 
3) Реформа в данъчната система в посока освобождаване от данък хората с най-ниски доходи;
 
4) Реални санкции за укриване на социални осигуровки и данъчни плащания;
 
За да се намалят щетите, КНСБ предлага три критерия, които трябва да спазват икономическите мерки, било то по линия на този заем или следващи такива, а именно,
 
1) да бъдат добре таргетирани към засегнатите групи, 2) да бъдат навременни и 3) да бъдат временни.
 
В заключение, КНСБ счита, че към 2020 г. е извървян съществен път в развитието на бюджета, особено във фазата на неговото планиране и последващо изпълнение.
 
КНСБ оценява положително емитирания дълг в размер на 5 млрд. лв., като очаква те да бъдат правилно похарчено от гледна точка на 1) възстановяване на положителните стойности на растежа и 2) запазване и по възможност увеличаване на реалната покупателна способност на населението, завършва позицията на КНСБ.