От началото на пандемията световната икономика бе поставена пред редица предизвикателства: прекъснати вериги за доставки, волатилност в цените на суровините, проблеми на пазара на труда, както и спад на приходите от туризъм.

Световната банка изчислява, че почти 97 млн. души са попаднали в състояние на екстремна бедност заради пандемията, пише Visual Capitalist, цитирано от money.bg.

В опит да облекчат последствията правителствата по света увеличиха рязко разходите си. Средствата за повишените разходи за здравеопазване, помощи за безработица и други, дойдоха от тегленето на нов дълг — което в крайна сметка доведе до най-високите нива на задлъжнялост от половин век.

Изданието сравнява нивата на дълг спрямо размера на брутния вътрешен продукт. Съотношението е семпъл начин за оценка на задлъжнялостта на страните. Като сравняват колко дължи една държава и колко произвежда за година, икономистите могат да измерят теоретичната възможност на страните да платят дълговете си.

Гледайки към десетте държави с най-голям дълг, на първите позиции са Япония, Судан, Гърция, чиято задлъжнялост е над 200 процента от БВП.

Задлъжнялостта на Япония, третата най-голяма икономика в света, едва ли изненадва някого. През 2010 г. тя стана първата държава в света, в която дългът на съотношението дълг към икономика надхвърли 200 процента — и вече е 257 процента. За да финансира новия си дълг, японското правителство емитира облигации, чиито основен купувач е централната банка. Към края на 2020 г. тя държи 45 процента от правителствения дълг.

Какви са рисковете от високата задлъжнялост?

Рязкото увеличение на правителствения дълг е значим източник на притеснение. Обичайно, колкото по-високо е съотношението на дълг към БВП, толкова по-голям е и шансът страната да изпадне в невъзможност да покрие задълженията си.

Изследване на Световната банка посочва още, че страните със съотношение над 77 процента за продължителен период от време изпитват забавяне на икономическия ръст.

COVID-19 влоши ситуацията, а доклад на Международния валутен фонд показва, че поне 100 държави ще трябва да намалят разходите си за здравеопазване, образование и други. 30 страни в развиващия се свят пък са изправени пред ситуация, в която им е трудно да обслужват дълговете си.

Кризата удря по-силно по бедните държави, сочи още той.

Към края на 2020 г. световният дълг достига $226 трлн. и бележи най-големият едногодишен ръст от Втората световна война насам.