В ситуацията, в която се намира икономиката ни, основната цел на бюджета следва да бъде овладяването, доколкото е възможно на инфлацията. Това е страшният проблем пред нас, който води до опасни последствия за фирми и домакинства, казва проф. Димитър Иванов пред Epicenter.bg

Пред изданието докторът на икономическите науки прави своите тревожни размишления за бюджета и икономиката на страната ни, като още в началото цитира Марк Твен: "Реалността може да ви победи сдостатъчно въображение". И продължава така:
 
"Всяка година, по време на обсъждането на закона за бюджета, управляващите, не спират да обещават все по-разцъфтяващи бюджети  на  растежа, на водопади от инвестиции, на генериране на заетост и на по-висок социален стандарт. И 33 години, „светлината в тунела“ е все пред нас; почти вече се вижда и наближава. Бих казал, дано не бъркаме изходът от тунела с неговия вход…
 
Особено важно е в икономиката да се уважава смисълът на историята; да се търси  чрез тенденциите, чрез еволюцията на параметрите - проявлението на икономическите закони, наличието на консистентност, извършените политико-икономически грешки, урокът от направените изводи.
 
Това ме кара да обърна внимание върху тревожната икономическа ситуация у нас, върху реалната значимост на Бюджет 2022 и върху необходимостта от бюджетна политика съобразена с контекста на икономическите реалности и желанието ни за стабилност, прогрес и модернизация.
  
I.  ЗА РИСКОВЕТЕ НА ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДИ И ЦЕЛИТЕ НА БЮДЖЕТ 2022

Независимо от известно възстановяване на световната икономика, вирусът и неговите разновидности все още не са отминали и икономическият ландшафт е крехък и изпълнен с несигурност и рискове. Пет са основните източници на тези рискове:

Глобалният Дълг, който се увеличи масивно: в 2019 г той бе 320% от глобалният брутен вътрешен продукт (БВП), в 2020 г. – 365% от БВП, а в 2022 г. се очаква да достигне 400% от БВП. Една не малка част от този дълг става неустойчив и рискува големи банкрути.
Високата инфлация, която е ясно, че няма да приключи през 2022 г. И Федералната Банка на САЩ, и МВФ и редица централни банки приеха, че тя ще продължи да расте.

Повишаване на лихвените проценти. Федеръл Ризърв Банк на САЩ потвърди, че с цел укротяване на инфлацията, ще мине към затягане на монетарната политика и вдигане на лихвените проценти още през март 2022г. Европейската Централна Банка също е пред повишаване. Редица централни банки в Централна Европа (в Полша, Унгария, Чехия) вече вдигнаха на няколко пъти лихвените си проценти. Това ще засили глобалната дългова криза и ще забави възстановяването.

Европейският Съюз е на прага на зрееща политическа криза и реформи. Президентските избори във Франция, парламентарните избори в Унгария – ще са критични моменти. 

Светът е изправен пред най-сложните геополитически и опасни конфликти за последните 30 години: между Русия и Украйна, Русия и НАТО, Китай-Тайван, и др.

На 25 януари, Международният Валутен Фонд публикува своя годишен доклад за Световните Икономически Перспективи през 2022 г. и коригира надолу прогнозата си за глобалният темп на икономически растеж на БВП от 5.9% през 2021 г. на 4.4% за 2022 г. Както МВФ заяви, глобалната икономика „влиза в 2022 г. в по-отслабена позиция, отколкото досега се оценяваше.“.
 
Това е „арената“; рамката, в която ще се развива икономиката ни през 2022 г. Ако не изясним тази рамка, може да се окаже, че строим бюджетът за 2022 г. върху илюзии. Разделите от Актуализираната Средносрочна Бюджетна Прогноза за 2022-2024 г. - „Преглед на развитието на световната и европейската икономика“ и „Основни допускания, на които се основава прогнозата“ не дават представа за ситуацията и динамиката на световната и европейска конюнктура, която ще се развива България.
 
Решенията, касаещи икономическата и социална политика на дадено правителство; целите и характерът на бюджета – имат политическа природа и отговарят на политически приоритети. И оттук обаче е въпросът – доколко целта и характерът на бюджета отговарят на императивите на реалностите?
 
Според институционалния и политически автор на Проектобюджет 2022, целта е това да е бюджет на икономическия растеж. В него е заложен растеж на БВП в размер на 4,8 %, което е с 1,2 % повече от ръста на БВП през 2021 г.

Също така се посочва, че представеният проект има три основни характеристики:

- значителното нарастване на капиталовите инвестиции;

- значително нарастване на инвестициите в хора, и

- социалната справедливост и подсигуряване.
 
Приоритетите за 2022-2024 г. звучат добре. Не съм убеден обаче, че те са отразени с цифрите, заложени в бюджета, а и с реалностите пред България.
 
Още от времето на Кейнс, през икономисти като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц, икономическият растеж, измерван с темпа на растеж на БВП е доказано, че не е точен показател. БВП като показател не е проектиран да оценява благосъстоянието на гражданите.

Той измерва производственият капацитет и неговия ръст. Икономическото развитие е комплексна категория, измерваща нарастването на икономическото благосъстояние на дадена страна и на нейните граждани, включваща множество други показатели, като покупателна способност, бизнес перспектива, култура и образование, ред, сигурност и справедливост, по-голямо равенство и шансове за развитие на всеки.
 
 
Накратко казано - същностното равнище на качеството на живота. БВП може да расте благодарение на счетоводни операции, на заеми, на повишени цени. Икономическото развитие „не се лъже“ от тези трикове. В модерните икономики, фокусирани върху благосъстоянието и благополучието, икономическият растеж е само инструмент; барометър, измерващ посоката на движение, въпреки, че и тя може да бъде лъжлива.
 
На няколко пъти подчертах в мои анализи, че в ситуацията, в която се намира икономиката ни, основната цел на бюджета следва да бъде овладяването, доколкото е възможно на инфлацията. Това е страшният проблем пред нас, който води до опасни последствия за фирми и домакинства. Това не е хиперинфлацията от 1996 г. но, това е не по-малко упорита инфлация, изсмукваща спестяванията, „изяждаща“ раздаденият по-голям социален пай и намаляваща платежоспособността на лева.
 
Всички останали характеристики на бюджета би следвало да бъдат подчинени на борбата с инфлацията. А приоритетите в разходната част са решени обратно, те са проинфлационни и продължават да захранват инфлацията, да тласкат търсенето още повече. За мен, философията на бюджета е противоречива и в него липсва реакция на макроикономическата динамика и на инфлационният натиск.
 
                 II. ЗА АДЕКВАТНОСТТА НА БЮДЖЕТАСПРЯМО РЕАЛНОСТИТЕ
 
Проектобюджетът в своите различни елементи рисува сложна картина на бюджетната ни политика. И може да се каже, че бюджетът ни навлиза в една трайна криза. 
 
Първият аспект на тази криза е бюджетният дефицит, който расте регулярно. В условията на несигурност, инфлация и рискове е правилно правителството да разполага с по-голямо фискално пространство за маневриране, но в случая с Бюджет 2022 г. става дума за доста по-голямо увеличение - на фона на бързата прогресия на вътрешен дълг и посредствени фискални приходи. Бюджетът декларира, че дефицитът ще намалее до 3,6% за 2023 г. и 2,8% от БВП за 2024 г. без да прецизира средствата и статиите на разходи, които ще се използват за това. Бюджетен дефицит от над 4% не се редуцира лесно. Особено на фона на един така или иначе дестабилизиран бюджет.
 
Повишени заплати и социални плащания – не се намаляват и изземват. Както и не се спират веднъж започнати публични инфраструктурни проекти. Много трудно се избягва от лавината на растящия публичен дълг, когато икономиката е все още парализирана от пандемията, от инфлационния натиск и от растящия дефицит на работна ръка поради неспиращото емигриране от страната. А пандемията депресира още повече ниската раждаемост у нас.
 
Вторият аспект на евентуална бюджетна криза е силното и бързо нарастване на разходите за социална интервенция, които са много важни и желани, но освен всичко друго носят и силен проинфлационен характер.
 
Очевидно е желанието на правителството да отговори бързо на редица социални обещания, правени по време на изборите, но това желание има нескрит политически мотив, който доминира над рационалния баланс между бюджетна логика и социални жестове.
 
Субсидии, компенсации и увеличени помощи по множество пера се предлагат; редица от тях необходими, други не чак толкова, като например увеличаването на заплатите на педагогическите специалисти, нещо, което бе извършено само преди 2 години с около 12%. 
 
В бюджета няма нито една ясна дума и аргументация за сметка на какви конкретни икономически политики ще „изригнат“ изворите за това повишено социално благоденствие (освен увеличения бюджетен дефицит!). За пореден път се забравя азбучното правило, че икономиката и производството създават социалната баница, а не обратното.
А инфлационният аспект е тотално подценен в бюджета.
 
Логично, като трети критичен аспект на бюджета идва въобще неизясненият въпрос за качеството на икономическия растеж, който се обещава. Подчертава се, че „перспективата е  растежът на БВП да се ускори до 4,8% през 2022 г., движен от инвестициите“.
 
Никъде не става дума въобще, как от растеж, който и досега до февруари 2022 г. е помпен изцяло от кредити, повишени социални плащания и увеличени цени, ще се премине към качествено нов тип на растеж, захранван от инвестиции и увеличено производство?
 
Инвестициите ни в основен капитал за цялата 2021 г. са намалели с близо 9%, а нетният ни износ има също негативен дял за растежа на БВП. Близо 90% от повишения БВП през 2021 г. идва от рекордното и опасно надуване на кредитния балон. По опасно и голямо от това преди финансовата криза у нас през периода 2009-2013 г. За 2020-2021 г. имаме ръст на кредитите с над 17%.
 
Кредитите на нефинансови предприятия и домакинства и НТООД (нетърговски организации обслужващи домакинствата) в края на декември 2021 г. възлизат над 65.800 млрд. лв., което е вече над два пъти повече отколкото предвидените приходи от данъци за бюджета. Сумата на раздадените кредити надвишава почти двойно официалния ни външен държавен дълг, който за края на 2022 г. се предвижда да бъде около 35,5 млрд. лв.
 
Няма съмнение, че значителна част от хората у нас са кешово притиснати. Но, тази масивна кредитна задлъжнялост е крайно опасна на фона на идващото повишаване на лихвените проценти, на слаб растеж, анемични инвестиции, несигурен бизнес, рискова политическа ситуация и продължаващи нагоре потребителски цени.
 
Международният Валутен Фонд не споделя бюджетната прогноза на Министерството на финансите за темп на растежа от 4.8%, а счита че ще се достигне до 4.1%, освен ако дълговете не растат. Предупредих, че може да се стигне до спирала на огромна дългова задлъжнялост на държава, бизнес, домакинства, от която трудно ще се излезе. И затова е необходимо както интервенция на БНБ, така и система от мерки.
 
Особено внимание заслужава проектобюджетът по отношение бързо увеличаващата се външна задлъжнялост на България. Нетното дългово финансиране през 2022-2024 г. се очаква в края на 2024 г. да стигне 47,1 млрд. лв. (6810 лв. на човек), като съотношението на държавния дълг спрямо БВП ще надхвърли 30% в края на периода.
Това означава, че отсега, най-сложният финансов проблем, пред който е изправена държавата е нашата задлъжнялост.
 
През последните години на изключително ниски лихвени проценти, поддържах вземането на целеви външни заеми, ако бъдат използвани рационално.
 
Но, сега възникват най-малко четири проблема:

- Първият и най-важният е един показател, който се игнорира, а той е темпът на увеличение на задлъжнялостта ни. От 27,5 млрд. лв. в края на 2020 г. до 31,2 млрд. лв в края на 2021 г. до 47,1 млрд. лв (минимум) в края на 2024 г. – това демонстрира един темп на ръст на дълга надвишаващ няколко пъти темпът на растеж на БВП.

- Влизаме в етап, в който „цената“ на нов дълг поскъпва, както и на част от сегашния дълг.

- Не става ясно какви ще са насоките на харчене на този нов дълг от над 7.3–9 млрд. лв.

- Увеличението на дълга ще стане в години на намаляване на темповете на растеж. Тоест, съотношението на лихвени разходи спрямо прогнозния БВПсъщо ще нарасне.  
 
Това демонстрира, че продължаваме да поддържаме един социален и икономически модел, който свободно ползва от джоба на бъдещите поколения. И не става дума само за 6810 лв. дълг за всеки гражданин на България. Към този дълг, ако прибавим и дълговете на пенсионната система, то този дълг ще набъбне най-малко двойно; добавете към него разходите за отглеждане на едно дете докато влезе в трудоспособна възраст и ще разберем колко дължи всеки на един отдавна остарял социален и икономически модел. Но, бюджетът го поддържа.
 
Измерването на силата на икономиката, на конкурентоспособността на фирмите ни става главно с два показателя: износът на човек от населението и делът на нашия износ на световния пазар. България изнася по около 433 евро на човек за 2021 г., на 61-во място в света според класацията за 2021 г. а внася по около 505 евро на човек и е на 60-то място в света. В класацията на страните-експортьори, всички централно-европейски страни надвишават обемът на нашия експорт с 2-5 пъти. Делът на експорта ни в световния експорт отдавна е замръзнал на около 0.6%.
 
Тревожно е също постоянното влошаване на нашия платежен баланс и увеличаването на търговския ни дефицит.
 
За големи икономики – търговския дефицит не е най-важния показател, но за малки икономики като българската, това не е добре. Поради продължаващо увеличаване на вноса спрямо износа ни, вече е налице нарастване на търговския дефицит до 3,3% от БВП за 2021 г. Цените на енергийните суровини също влияят за това.
 
За периода 2022-2024 г. бюджетната прогноза предвижда по-нататъшно влошаване на търговския ни баланс с над 8% от БВП, а на търговския дефицит с близо 4%. Балансът по текущата сметка също ще се влоши.
 
Ако бе налице увеличение на преките чужди инвестиции, това влошаване нямаше да бъде толкова значимо, но на фона на засушаването на инвестициите, то вече придобива размери, изискващи намеса в структурата на търговската ни политика.
 
Няма съмнение, че нарастващата инфлация и силното геополитическо напрежение в нашия регион – ще принудят и най-благоразположените чужди инвеститори да преоценят „атрактивността“ да инвестират в България. А и предвидените в Раздел „Икономическа и финансова политика“ на проектобюджета, 9,0 млн. лв.-за насърчаване на инвестициите, не са особен стимул.
 
Такъв сериозен сектор, като този на малките и средни предприятия, като двигател на иновативните процеси в икономиката ни – е оставен без внимание.
 
Посредствени и формални са предвидените разходи в областта на околната среда.  9,2 млн. лв. - за осъществяване на инфраструктурни проекти с цел подобряване на общинските системи за управление на отпадъците и др. въобще не могат да стигнат по предназначение. 
 
Според моят анализ, предвидените средства в проектобюджета за секторите отбрана, вътрешна сигурност, киберсигурност са недостатъчни, включително и за вече започнатите в тях проекти. Нито дума няма за продължаването на Проекта за модернизация и придобиване на нови бронетранспортьори.
 
Националната ни критична инфраструктура, транспортна, здравна, финансова, правителствена е крайно закъсняла с осигуряването на системи за киберсигурност, но предвидените в проектобюджета 2,7 млн. лв. - за повишаване на киберсигурността са смешни.
 
Нарушаването и деградацията на редица баланси и съотношения на публичните ни финанси без съмнение ще постави въпроса за спазването на правилата на Фискалния Съюз и за приемането ни в Еврозоната.

Предстои корекция на тези фискални правила, тя е внесена от френския президент Макрон и от италианския премиер Марио Драги за разглеждане в ЕК и във Фискалния Съюз и вероятно ще е налице отпускане на някои от фискалните ограничения. Но, това не може да ни успокоява, тъй като евентуалните нови правила ще бъдат разглеждани според характеристиките на публичните финанси на всяка отделна икономика.
 
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ – ЗА ОПАСНИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ ПОПУЛИЗЪМ
 
Преди години, големият германски и американски икономист Руди Дорнбуш заяви следното “Икономическият популизъм е един подход към икономиката, който подчертава растежът и разпределението на доходите и подценява рискът от инфлация и дефицитното финансиране, външно-икономическите ограничения, както и реакцията на икономическите агенти спрямо агресивните не-пазарни политики…Икономиката на популизма в крайна сметка се проваля, и когато това стане, то става на ужасяващо висока цена за същите социални групи, които са поддържали популистките решения..“ (Rudiger Dornbush, Macroeconomics of Populism, 1991).
 
Тази мисъл правдиво предава същността на размислите, които споделям. Проектобюджетът следва да се опре на по-реалистична оценка на външната конюнктура, на подход, насочен към съществени структурни реформи в основни сектори-двигатели на икономиката ни. Бюджетната архитектура в периода 2022-2024 г. трябва да е амбицирана да бъде стабилна в основните макроикономически пропорции.
 
Проектобюджетът е създаден под знаците на политическия опортюнизъм, популизъм и надеждата за евтин електорализъм. Той противоречи на фанфарите на правителствената „промяна“ за необходимостта от истина и обективност и не считам, че е бюджет, който ще спомогне за модернизацията на българската икономика.
 
В страната ни, болна от икономическа левкемия и ударена от инфлацията, бюджетът ни е хванат в клещите между разходите за социални помощи и субсидии, които се увеличават, и приходите, които избледняват.
 
Приоритетната цел трябва да бъде борбата с инфлацията, възстановяването на платежния баланс и прогресивното редуциране на външната задлъжнялост.
 
Това може да се случи само с активни структурни реформи за оживяването на българската икономика."