Тази седмица Народното събрание прие на второ четене Закона за несъстоятелност на физическите лица, известен още като "Закон за личния фалит". Това е важна стъпка в посока даване на възможност на българските граждани, изпаднали трайно във финансови затруднения по не тяхна вина, да започнат ново начало и да излязат „на чисто“ след задълбочена съдебна процедура.
Кой може да подаде молба за личен фалит?
Само физически лица, които не са търговци или предприемачи и които повече от 12 месеца не могат да изпълняват своите задължения на стойност над 10 минимални работни заплати (в момента 10 770 лева), могат да се възползват от този закон. Друго основно условие е длъжникът да е добросъвестен, т.е. да не е поемал непосилни задължения, да не е извършвал измами и да няма фиктивни разпореждания с имущество.
Недобросъвестност и изключения
Законът подробно описва хипотезите за недобросъвестност, които включват:
-
Осъждане за злоупотреба с доверие или престъпления срещу кредиторите.
-
Липса на работа или доходи през последната година преди подаване на молбата.
-
Нарушаване на задължения за деклариране на доходи или имущество.
-
Разпореждане с имущество безвъзмездно или в ущърб на кредиторите.
-
Прехвърляне на имущество в полза на свързани лица.
Как протича производството по личен фалит?
Процедурата по личен фалит може да следва три основни сценария в зависимост от ситуацията на длъжника:
-
Погасителен план – Длъжникът и кредиторите създават план за погасяване на дълговете през следващите 3 години, който може да включва разсрочване на задълженията или частично опрощаване.
-
Осребряване на имуществото – Длъжникът продава част от своето имущество, за да удовлетвори исканията на кредиторите.
-
Личен фалит при липса на имущество – Когато длъжникът няма имущество за покритие на задълженията, производството спира за 1 година и ако през този период не се открие имущество, се прекратява. Три години след това задълженията се зануляват.
Управление на имуществото и ангажиментите на длъжника
Докато производството по несъстоятелност е в ход, имуществото на длъжника се управлява от синдик, който може да бъде и държавен съдебен изпълнител. В случай на назначаване на ДСИ, таксата, която трябва да се заплати, е само държавна, и длъжникът може да бъде освободен от нея при тежко икономическо състояние.
Обжалване на решенията по личен фалит
Решенията и определенията на районния съд могат да се обжалват пред окръжния съд. Върховният касационен съд ще бъде последната инстанция, но само по определени случаи, като отхвърляне на молбата за откриване на производство, прекратяване на производството поради липса на условия и одобрение на списъка на вземанията.
Какви са следващите стъпки?
Министърът на правосъдието трябва да създаде условия за въвеждане на Регистъра по несъстоятелност в срок от 9 месеца от влизането в сила на закона. След това гражданите ще могат да подават молби за личен фалит пред съда.
Законът за личния фалит предоставя нови възможности за българите, които изпадат в трайни финансови затруднения, да започнат нов живот без тежестта на неустоими дългове. Същевременно той поставя и сериозни условия за добросъвестността на длъжниците, което ще осигури честността и прозрачността на процеса.
