Лъсват скандални връзки между обвиняем и бизнесмен за злепоставянето на „Инвестбанк"!

Само за няколко дни две посредствени медии избълваха куп лъжи срещу „Инвестбанк”. Подсъдимият по дела за клевета журналист Иван Бакалов за пореден път разпространи неверни и манипулативни факти за уж грандиозна измама извършена в полза на банката.

Ставало въпрос за извършено плащане в полза на фирмата на бизнесмена Йовчо Кьосев – „Диг”-94, с което се целяло осуетяване на плащането по изпълнително дело в размер на 1.19 млн. лева.

Странното в случая е, че манипулативно поднесените събития не са от настоящето, а са започнали още преди цели 6 години. Вероятно обаче се тиражират с днешна дата, за да предизвикат целенасочен скандал.

Според едностранчивата информация, въпросната фирма била „открадната”, като без съгласието на Кьосев и с фалшиви документи бил назначен друг управител, който разкрил сметка и получил парите от банката. Намеква се за покровителство спрямо банката от съд, прокуратура, БНБ и Агенция по вписванията.

Вчера от Агенция по вписванията разпространиха специален отговор до медиите и опровергаха по категоричен начин тиражираната от Бакалов информация.

Но кой всъщност е бизнесменът Йовчо Кьосев и какви са неговите отношения с „Инвестбанк”. Проучване на БЛИЦ установи, че той е собственик на две дружества, имали отношения с „Инвестбанк”, а именно, въпросното дружество „ДИГ” 94 ЕООД и „Анабела” ООД. Отделно бил клиент на банката и като физическо лице.

Проверката на БЛИЦ установи, че през 2008 г. председател на УС на банката и изпълнителен директор е бил Владимир Владимиров (на снимката), срещу когото в момента се води наказателно производство по обвинение в длъжностно присвояване в особено големи размери. Подсъдим по същото дело е и бившият главен счетоводител на клон Централен на банката Петър Маринов, за когото става ясно, че е бил с изключителни права за достъп до информационната система на банката, отново по нареждане на Владимиров и в разрез с правилата й.

Петър Маринов е обслужвал всички операции по сметките на самия Владимиров, на съпругата му Радост Владимирова, личната сметка на Йовчо Кьосев, както и на няколко фирми, между които „ДИГ” 94, „Анабела”, а също и фирми свързани с Борислав Манджуков – „Бо – Ян 1” ЕООД, „Месокомбинат Варна” АД и т.н.

От обвинителният акт по делото не е видно дали Петър Маринов е бил изпълнител на волята на Владимиров, но в много от свидетелските показания са налице такива индикации.

Фактите, чии лични и фирмени сметки са били обслужвани от Маринов, сочат за един кръг лица и техни фирми, именно които понастоящем генерират огромни искови претенции спрямо „Инвестбанк” АД, като образуваните от тях дела завършват (противно на описаните по горе медии за покровителство на съда) с осъдителни решения, макар и невлезли окончателно в сила. Може да се направи предположение, за някакъв предварителен и много старателно подготвен и добре разчетен план, както с участието на бивши длъжностни лица в банката, така и на някои от собствениците и представителите на въпросните фирми, който включва „ограбването” на „Инвестбанк” АД чрез фиктивни претенции или пък такива основаващи се именно на действията на същите две длъжностни лица.

Тук не може да не се отбележи фактът, че както претенцията на „ДИГ” 94 ЕООД, така и претенциите на всички други фирми обслужвани лично от Маринов се основават винаги на предварителни договори за продажба на недвижими имоти, по които се твърди, че не е могло да бъде извършено плащане в уговорения срок, от което били произтекли огромни задължения за задатъци и неустойки. Съдът не взима предвид възраженията на банката, че въпросните договори са фиктивни. И в повечето случаи приема, че вредите са настъпили и за тях е отговорна банката.

Разследването се натъкна и на още по смущаващи данни:

С огромни суми от разчетната сметка на банката и в нарушения на правилата й са били извършвани прехвърляния по личните сметки на Йовчо Кьосев и „Анабела” ООД, където е мажоритарен собственик.

Сумите са в общ размер на около 2 млн. лева. Операциите са били извършвани без банкови документи и без да е налице основание, което е довело до ощетяване на банката.

Отделно от горното бившия председател на УС и изпълнителен директор Владимир Владимиров е издавал банкови гаранции, които не са заведени в банката, за които не са заплатени дължимите такси без съответни договори за издаване на банкови гаранции, без финансово обезпечение и без блокиране на съответните обезпечаващи активи. Такава например е банкова гаранция №51-20 / 0204 в полза на „ДИГ” 94 ООД за сумата от 3 500 000 лева и банкова гаранция № БГ№7/ 16.04.2009 в полза отново на „ДИГ” 94 ЕООД за сумата от 2 840 000 лева.

В полза пък на друго дружество на Кьосев – „Анабела” ООД също са издадени такива две банкови гаранции от по 1 млн. лева всяка.

Всичко това не може да не сочи за някакви взаимовръзки между Владимиров и Кьосев, от които пряко е ощетена банката. Вместо това и въпреки наличните сигнали и възражения от банката до съответните органи, които уж я покровителствали, единственият виновен за фиктивните загуби на кухи дружества излиза, че е именно тя, съобразно редица съдебни решения макар и не влезли окончателно в сила.

Става ясно още, че действията на Владимиров и Маринов са били разкрити още преди години от вътрешен одит на банката. След което „Инвестбанк” е алармирала съответните държавни ведомства с искане да бъде извършена проверка, а двамата незабавно са били освободени и предадени на прокуратурата.

Отделно от горното и във връзка с конкретния случай предмет на журналистически твърдения за някаква измама, в която е замесена банката с потърпевш отново Йовчо Кьосев не може да не направят впечатление някои факти, които сочат, че ощетена от всичко случило се е възможно да бъде отново банката.

По казусът тече разследване, което ще покаже дали са използвани неистински документи пред Агенция по вписванията.

Странно е обаче описанието на поведението на Кьосев предадено във въпросните медии. Според тях той разбира за промяната в дружеството на 13 август 2015 година в 10.45 ч, при което не реагира преди плащането на парите по сметка на дружеството, разкрита от другият назначен управител, а предприема стъпки за информиране на Агенция по вписванията и дерегистрация на новия управител късно през нощта на същата дата.

Видно от сайта на Агенция по вписванията документите са подадени от адвокат в 23.46 ч., а едва следващата седмица в понеделник на 17 август т.г. изпраща писмо до банката с уведомление, че има претенции относно валидността на действията на новия управител.

От справка в Търговския регистър е видно, че документите за назначаването на втория управител са били подадени още на 4 август, при което е бил налице отказ за вписване и впоследствие са били подадени втори път на 7 август.

Кьосев твърди, че е научил за промените по партидата на дружеството си чрез услугата SMS известяване от Търговския регистър. При тази услуга регистърът изпраща SMS до абоната за всяко подадени заявление, при отказ и при указания, а не само при вписване на промяна. Не е ли имало известяване с SMS за първоначално подаденото заявление, отказът и последващото заявление и защо г-н Кьосев не е разбрал за тях, а разбира едва в деня на плащането, за да реагира достатъчно късно така че банката да направи плащането в пълно неведение за неговите възражения срещу вписания нов управител на собственото му дружество.

Това са въпроси, които тепърва ще се изясняват наред с много други, между които и този – дали ощетено от описаните действия ще бъде дружеството „ДИГ” 94 ЕООД или пък отново „Инвестбанк” АД.