Бюджет 2026 няма да бъде опит за шоково връщане на дефицита под 3%, а първа стъпка към по-плавна стабилизация на публичните финанси. Това заяви зам.-министърът на финансите Людмила Петкова в интервю пред Нова телевизия.
По думите й целта е дефицитът да бъде намален от 7,4% до 5,7% през 2026 г., без да се спира растежът на икономиката и без да се нарушава конкурентната данъчна среда на България с ниски налози.
Петкова защити подхода като част от по-широка и дългосрочна политика, а не като еднократна счетоводна мярка. „При дефицит 7,4 са възможни два подхода.
Единият е за шокова консолидация - увеличаване на данъци и рязко намаляване на разходи, въпросът е каква е цената - тежки икономически и социални последици. Вторият - плавна стабилизация със структурни реформи“, заяви Людмила Петкова. Според нея сегашните дисбаланси не са се появили през последните няколко месеца, а са резултат от натрупани проблеми, отлагани реформи и неоценени рискове.
Затова кабинетът не залага на едно рязко действие, а на комбинация от краткосрочни мерки за 2026 г. и по-дълбоки промени, които трябва да дадат ефект през следващите години. Първата голяма реформа, посочена от Петкова, е реорганизацията на публичната администрация.
Тя уточни, че ще бъдат намалени незаетите бройки или позициите на пенсионери, но процесът трябва да мине през модернизация и дигитализация, за да не се блокира работата на държавата.
„Подготвя се цялостен анализ на администрацията, в който се посочва къде се дублират функции, дали има възможност сливане на структури. Всички структурни реформи започват сега, но ефект ще има следващата година“, обясни зам.-министърът.
Петкова подчерта, че част от разходите за издръжка вече са изхарчени заради действието на удължителния закон. По думите й разходите за ток, вода и консумативи растат, а механичното им намаляване би означавало държавни структури да не могат да функционират нормално. „Както приходните, така и разходните мерки в бюджета за тази година са с краткосрочен ефект.
Те оказват влияние сега, останалите се разработват и ще бъдат включени в план-сметката за 2027 година“, каза още тя. Проектобюджетът за 2026 г. предвижда приходи под 50 млрд. евро и разходи над 56 млрд. евро.
Основната цел е дефицитът да бъде свит до 5,7% през 2026 г. и под 3% до 2028 г., без намаляване на доходите на гражданите. За увеличаване на приходите се предвиждат по-висок максимален осигурителен доход, увеличение на винетните и тол таксите, по-високи акцизи върху цигарите и нови данъчни мерки в хазартния сектор.
Държавните служители ще започнат поетапно да плащат лични осигуровки, като нетните им възнаграждения ще бъдат компенсирани.
В бюджета са включени допълнителни средства за здравеопазване, образование, култура и общински инвестиции, а капиталовите разходи са планирани на 9,36 млрд. евро.
Очакваният икономически растеж е 2,6%, инфлацията в края на годината - 5,2%, а максималният размер на новия държавен дълг може да достигне 10,1 млрд. евро.
