Членът на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Любомир Каримански критикува предложената от Министерството на финансите средносрочна бюджетна прогноза за 2026 година по време на участие в ефира на NOVA.
Според финансиста липсва ясна правителствена програма за реформи, което възпрепятства обективната оценка на заложените финансови параметри и ефективното управление на държавната хазна.
Според него държавният бюджет трябва да бъде стриктно отражение на управленската програма, а към момента именно този ключов фундамент липсва. „Бюджетът е функция на правителствената програма. От съществено значение е да знаем какво е планирано през мандата на това правителство - какви реформи, какви трансформации и какви политики ще се изпълняват“, заяви Каримански пред телевизията.
Експертът посочи, че само след като бъдат категорично разписани политиките, може да се прецени дали финансовите параметри са реалистични и дали изобщо ще доведат до някакви положителни резултати. „Първо трябва да е ясно какво ще се прави, кога ще се прави и какъв ефект се очаква. За мен това все още липсва като основа, върху която да се стъпи при бюджета за 2026 година и следващите години“, уточни той.
Контрол върху публичните разходи По думите му публикуваната бюджетна рамка идва в момент, когато повече от половината година вече е изминала, което допълнително ограничава възможностите за реални промени. Каримански обърна сериозно внимание на липсата на конкретни ангажименти за прекъсване на автоматично нарастващите разходи в отделни сектори на държавната администрация. „Същественият въпрос е как ще бъдат стабилизирани разходите в публичния сектор и по какъв начин те постепенно ще започнат да намаляват, вместо да продължават да растат“, подчерта финансистът.
Относно поемането на нови задължения, той е категоричен, че държавните заеми трябва да се използват единствено за създаване на условия за икономически растеж, а не за покриване на текущите бюджетни дупки. „Не бива новият държавен дълг да се използва основно за финансиране на издръжката и персонала. Въпросът е каква среда създаваме, за да привличаме инвестиции и да развиваме икономиката“, допълни членът на УС на БНБ.
Каримански коментира и заложената дългосрочна цел бюджетният дефицит постепенно да бъде намален под 3 процента от брутния вътрешен продукт до 2028 година. Според него подобна задача няма как да бъде решена в рамките на броени месеци. „Трудно е само през 2026 г. да се обърне тенденцията. По-важното е да видим ясна посока и натрупване на резултати в следващите години. До 2028 г. би трябвало да има доближаване до дефицит от около 1,5%, за да има реален ефект от всички реформи“, разясни той.
Сивата икономика в строителството Като основен резерв за увеличаване на приходите в хазната финансистът посочи сивата икономика, която според различни оценки продължава да представлява между 30 и 35 процента от общия обем в страната. Той отбеляза, че вместо фокусът да пада винаги върху търговията, трябва да се търсят спешни решения и в други сектори с голям риск от укриване на доходи.
Като ярък пример той посочи пазара на недвижими имоти и строителството. „Защо нямаме достатъчно прозрачни механизми, чрез които да проследяваме сделките с имоти, плащането на данъци, осигуровки и реалната заетост в сектора? Там също има сериозен потенциал за ограничаване на сивата икономика“, коментира финансистът.
В заключение Любомир Каримански отказа да даде категорична оценка дали подкрепя предложения бюджет и подчерта, че засега остава силно предпазлив в очакванията си.
