Какво печели малкият бизнес от въвеждането на еврото? Ще стане ли България по-привлекателна за чужди инвестиции след еврото? Колко се очаква да е дефицитът в следващия бюджет? На тези въпроси отговаря в Бизнес Видео Подкаст Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите.
„България в момента има най-добрата данъчна система като структура. Ако погледнете Европа като цяло, поне в тази област има два големи приоритета – растеж и заетост. Структурата на нашите данъци и това, както ние сме си направили данъчната система, е възможно най-добрият начин за конструиране на система по отношение на тези два приоритета – да стимулираш заетостта и да стимулираш икономическия растеж“, заяви Дацов.
Той допълни, че данъците съществуват, за да финансират разходите на държавата, а не за да бъдат намалявани, структурирани или използвани за социална политика.
„Те са предназначени на първо място да покриват разходната част на бюджета и да осигуряват функционирането на държавата. Когато се говори за ефективно използване на данъците, важно е те да се разглеждат на структурно, макроикономическо ниво. Правилното съотношение между преки и косвени данъци, както и унифицирането на ставките, е ключово за стабилността на системата“, посочва Дацов.
Бившият заместник-министър на финансите коментира и въвеждането на еврото в България. По думите му инфлацията и цените не идват от еврото, а от дефицита, ръста на доходите и глобални фактори. Решението е стриктен бюджет, реформи в администрацията, реална информационна кампания за еврото и партньорство с бизнеса, вместо популистки мерки.
"Самото въвеждане на еврото не носи автоматично поскъпване на стоките и услугите. Проблемът е в психологията и поведението на хората, които вярват, че цените ще се покачат, и това води до реални изменения в пазара. Част от обществото се влияе от слухове и недостоверна информация, което допълнително усилва чувството за несигурност. Историята показва, че при преминаване към евро ценовите промени са предимно психологически и незначителни по обективни показатели. В България очакваното увеличение след въвеждането на еврото би било минимално, в рамките на 0,2–0,5% на годишна база, което трудно може да се нарече инфлация“, обясни Дацов.
Той допълни, че настоящата инфлация в България е значително по-ниска от предишни периоди с висок икономически растеж, например 2006–2009 година.
„Въпреки увеличението на доходите в бюджетната сфера с около 20–26%, влиянието върху инфлацията е ограничено благодарение на пазарните механизми и отворената икономика. Това показва, че съществуващите механизми за контрол на цените работят ефективно, дори при увеличаване на разходите. Международните фактори, като глобалното поскъпване на храните, влияят върху цените в България, но вътрешният натиск за инфлация остава умерен. Ефектът от увеличението на заплатите върху цените е почти наполовина от това, което би се очаквало при стандартни икономически модели“, уточни той.
