Автоматичното увеличаване на минималната работна заплата с формула, обвързана със средната, създава икономически дисбаланси и сериозно натоварва бюджета. Това заяви пред bTV Любомир Дацов – член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите.
По думите му системата, въведена преди две години, е „най-вредното нещо“, което може да се приложи върху пазара на труда. Причината – такава формула засилва процикличността: при икономически растеж създава излишно напрежение чрез изпреварващо вдигане на доходите, а в рецесия няма механизъм за адаптация.
„Какво ще правим при криза – ще намаляваме доходите ли?“, попита икономистът и допълни, че минималната заплата трябва да бъде резултат от икономически анализ, а не от автоматизъм или социален натиск.
Около 600 хиляди души ще имат повишение на доходите си, ако влезе в сила предложението на социалното министерство минималната работна заплата да стане 1213 лева.
В момента у нас минималното възнаграждение от малко над 1000 лева получават общо над 450 хиляди души.
Фискалният риск също се задълбочава. Според Дацов, ако не се предприемат сериозни мерки, бюджетният дефицит на страната ни може да надхвърли 3% от БВП.
„Дефицитът ще е толкова голям, колкото правителството реши да бъде“, каза Дацов, намеквайки, че все още има механизми за корекция. Той обаче предупреди, че системни практики като автоматични увеличения на заплати в МВР, образованието и администрацията генерират натиск върху бюджета и инфлацията.
